Романтиката

[zsp]

Почти всички жени са непоправими поклоннички на романтиката. Вярват във всичко романтично. Мислят, че любовта е, ако не най-важното нещо на света, поне едно от тези най-важни неща.

Първият Секс - Всичко Което Трябва Да Знаеш -
- http://www.vbox7.com/play:50f8df1a

Всичко за Коледа на - http://koleda.page.tl/

Или аз не съм срещал други.

И мнозина мъже са такива. Дори и да не го показват външно.

Винаги, когато говоря за секс, имам предвид и любов. Без любов сексът е само гимнастика - несъмнено приятна, - но все пак гимнастика.

0-о, но сексът с любов ... това е най-великото преживяване! Не мога да си представя нищо друго, което да се отразява така благотворно на физиката, на психиката и на чувствата. На цялото същество.

Всички ние притежаваме способността да обичаме, но не всички я проявяваме. Причините за това са многобройни. Страхуваме се, притесняваме се или сме ядосани, напрегнати и потиснати. За жалост всички този отрицателни фактори ни пречат да обичаме. Затова от нас зависи да се постараем, доколкото ни е възможно, да се освободим от негативните явления в живота си.

Затормозени с тях, дори и да обичаме, често не показваме своята обич с необходимата нежност и топлота. Или въобще забравяме да я покажем, въобразили си, че обектът на нашата любов е длъжен да я почувства.

Никак не е маловажно и физическото здраве. Когато тялото наистина е здраво, духът и чувствата също са на висота.

Важно е не само чувството да обичаш, а и чувството да бъдеш обичан. Способен да приемеш любов. С отворено сърце за нея. Да не се чувстваш виновен или недостоен за обич.

Не вярвам в чувството за вина. Ние не би трябвало да съжаляваме за нищо, което сме извършили. В края на краищата, ако сме били способни да постъпим по различен начин в даден момент, бихме го сторили. Но не сме. Постъпили сме така, както случаят е изисквал. Би следвало да се поучаваме от делата си, от грешките си. (идеалният вариант е да се учим от грешките на другите). Не бива да изпитваме комплекс за малоценност по отношение на каквото и да е и да се оставяме да ни измъчва чувството за вина.

Пробвайте едно емоционално упражнение, което бихте могли да правите всеки ден.

Сутрин, след двадесет коремни преси (или други упражнения по ваш вкус и предпочитание), затворете очи и се отпуснете напълно на леглото без възглавница. Върнете се емоционално във времето, когато някой истински ви е обичал (майка, баща, съпруг, съпруга - все едно кой, важно е да си припомните усещането да бъдеш обичан, прекрасната физическа топлина и нежност, жар и себеотдаване, излъчвани от този, който искрено ви обича).

Това изисква пълно съсредоточаване и абсолютно спокойствие.

Наистина е приятно. Лежете неподвижно и пътувайте назад във времето, припомняйки си случки, когато вашата майка ви е държала на ръце или баща ви ви е прегръщал, или пък когато сте получавали от тях похвала. Бихте могли да извикате в съзнанието си детския спомен за това как сте се излежавали на плажа под топлото слънце, с мама или татко или друг близък човек край вас, и как сте усещали струящите от тях сигурност, топлота и любов. Или може би първата плаха целувка. Няма значение как ще възкресите чувството на обич към вас, достатъчно е да има нещо във вашето минало, което да ви стопля и споменът за него да ви окриля емоционално.

Ще ви залее онова топло чувство на нежност и обич....усмихнете се и му се насладете. Запазете това неподражаемо чувство на топлина и освободеност, обхванало цялото ви тяло.

Няма да бъде необходимо да се усмихвате насила: чувствате ли се истински обичани, усмивката идва сама.

Помислете си за нещата, които мечтаете.

Помислете си, че има и други хора, които желаят да се сбъднат мечтите ви. (дори ако не се сещате за други, бъдете сигурна, че аз го искам ;-§))

Усмихнете се. Усмихвайте се.

Много е важно да се усмихвате широко, защото чова ще ви помогне да се почувствате обичани и щастливи. Отново повтарям, няма да бъде нужно да правите това насила, вие просто няма да можете да сдържите усмивката си!

И когато напълно се отпуснете и искрено се усмихнете, ще знаете, че търсеното чувство е налице.

Един от най-големите ви проблеми вероятно е, че никога не сте успявали да си внушите, че заслужавате каквото и да е. Изпитвали сте единствено вина, че искате за себе си хубави неща. Чувството за вина си е оставало и слагало своя печат върху всичко, което вършите. Нишо чудно при такива обстоятелства да избягвате приятните неща в живота си - усещате, че не ги заслужавате.

Това емоционално упражнение, правено всеки ден, може би без изключение, ви помага да разберете, че сте обичана, да почувствате, че сте достойна за любов личност, заслужаваща всичко, към което се стреми.

Всеки божи ден ще се чувствате все повече и повече обичана, все по-достойна и по-достойна за обич и това от само себе си ще ви превърне в по-благ, по-любящ човек.

Да се чувствате обичана означава да добиете съзнание за добротата вътре в себе си и че тази доброта е вашето ИСТИНСКО АЗ.

Придобивате божествен и очарователен облик, ставате човек, който не може да не бъде обичан. Ще почувствате с цялото си същество, как вашата усмивка променя отношението на околните хора към вас. Особено на най-близките. На вашият съпруг, приятел, любовник. Ще се роди или възкреси тяхната обич и нежност.

http://koleda.page.tl/

[bungle]

Хубава тема.

[zsp]

Мерси

[MoOnLiGhT_ShAdOw]

Яко е, ще го предложа по-дискретно и на приятеля си...

[EGG]

Абсолютно да.

[MoOnLiGhT_ShAdOw]

По принцип аз съм дявослки романтична - обичам да подарявам картички с и без повод, да пращам смс-чета, всеки път, когато с приятеля ми сме празнували еди-колкио си месеца, съм измисляла нещо по-оригинално за повода, не задължително скъпо и екстравагантно, като цяло: обичам човека до мен да знае, че го обичам. Естествено, ако заслужава да знае и да получава обичта ми (или както беше в началото с приятеля ми, да знае за привързаността ми към него, тогава нямаше още такива екстри като обич). За жалост приятелят ми се случи един от възможно най-големите консерванти в това отношение Доскоро даже "обичам те" получавах със смс, когато стане гаф и той си мисли, че може да не искам повече да съм с него (защото по едно време му се натрупаха провинения, поне в моите очи). Аз съм тази, която изгаря от желание да казва на някого, че го обича, аз съм тази, която му го повтаря, понякога даже да го подсети и него, защото понякога имам и аз нужда да го чувам... Аз дори бях тази, която първа призна чувства, нищо, че в същото време той се е канел да направи същото и аз съм го изпреварила с няколко секунди... Много пъти това е едно от нещата, които ме карат да се замисля наистина оправдана ли ми е любовта към него. Вярно, обичам го и бих дала всичко за него, имаме общи мечти и планове за бъдещето, но понякога се питам дали това е Той Нали все пак много от двойките, които имат наистина сериозна и дълбока връзка, са просто с подобни характери...
Струва ми се, че ето това - романтиката, вечно ще бъде проблем във връзката ми с това момче. Каквото и да става. А по начина, по които се разиват нещата, с него няма да сме малко време... Ех, направо тази мисъл за разликите в романтичността понякога ме побърква...

[alehole]

Оуууууу голяма романтичка .. само дето по някога супер кучччччка

[HePeAJIeH]

Ами да романтичен съм! За жалост сега няма кой да го оцени но ще се намери момиче и за мен.Попринцип когато имам половинка отдавам цялото си внимание на нея обсипвам я с мили думи и ако наистина я обичам и правя малки изненади! За мен романтиката е начин да изкараш чувствата си на яве и да ги подариш на половинката си.Според мен ако няма романтика в една връзка то тя се губи твърде бързо! Лека вечер!

[I_angel]

ами да доста романтична съм ..което е странно за много хора около мен...и всички ми задават все един и същи въпрос.."Как може да си толкожа романтична?" ...истината е , че когато съм влюбена..нищо друго няма значение за мен..и всеки ден измисля все нови и нови странни неща...които за мое огромно щастие се получават добре де да знам..просто вътрешно чувство..

[slun4ice_90]

Аз съм много романтична,и много се кефя когато правя щастлив,човека до мен с подаръци и внимание.

[hiro]

[Harum_Scarum]

Марзеше е да прочета цялата тема и за тва мога да ти кажа че аз съм изклучение и не си падам толкоз по романтикта за мен няма толкоз голямо значение дали е романтичо а със кои съм и дали се обичаме а на моменти не е излишна но не и постоянно.......

[`Death`Whore``]

Гушкаща съм, но не съм романтична.

[alek200]

Първият Секс - Всичко Което Трябва Да Знаеш -
- http://www.vbox7.com/play:50f8df1a

Много полезно клипче

[NightSky]

Не мога да кажа, че съм романтична. Трудно признавам чувства и казвам обичам те. Мога да ходя месеци с някого, наистина да съм влюбена, но да се преструвам, че няма да ми пука дори ако се разделим. Добре че сегашния ми приятел прекрасно знае, че го обичам и няма нужда да му го повтарям постоянно. Иначе отдавна щяхме да сме скъсали.

[sapphirr]

на светлинни години съм от романтиката!

[kobrichka]

Не си падам по романтиката

[BlueDevil]

Едно мнение преди моето сякаш аз го бях писала. Страшно романтична съм, а случих на дебил Рядко ми казва, че ме обича, аз си признах първа, за някакви подаръци или нещо подобно няма какво да си говорим - само по празниците. Малко ме приема като даденост, смята, че това, че знам, че ме обича, ми е достатъчно, да ама не... В процес на превъзпитаване сме, ама няма напредък
И аз така, имам някакви бъдещи планове, ама понякога ме вади от нерви с тоталното си безхаберие. А може да е тооолкова мил и сладък



Кво ли пиша глупости и аз... Напъна ме да се оплаквам...