вече един месец с него излизаме по кафета и се държим като нещо повече от приятели целуваме се казваме си колко много си липсваме един на друг,мислим за бъдещето,но досега един неповдогнахме въпроса какво става между нас? и двамата отбягваме темата,даже може да се каже че въобще неговорим за това,просто се целуваме,прегръщаме изживяваме момента и това е постоянно говорим за това,че аз съм неговото момиче,че аз немога без него,но просто така,и наистина започва да ми става все по-тежко и гадно всеки път когато трябва да се разделим,защото аз наистина много започнах да свиквам с него .Всеки път тръгвам да говора за това между нас и спирам,защото неискам да го притискам и да разваля всичко и за това стоя и се измъчвам Но утре съм решила че просто ще го попитам какво ще правим оттук нататък и какви ще са ни отношенията,защото със всеки изминал ден започвам да го харесвам все повече и повече дори и да разваля всичко,просто ще е по-добре отколкото да живея в една заблуда нали?