Според мен,животът е такъв,за да ни научи на много неща.За да ни направи по-силни,по-сплутени и за да не сме самотни.Трудностите са за да изградят характера ни и да ни направят по-издигнати духовно.Трябва да имаме приятели,за да ни помагат и подкрепят в трудни моменти и точно това духовно издигане да стане осъществимо благодарение на тях.Но не можем да искаме от приятелите си всичко възможно,което ни дойде на ум,но когато те имат нужда от нас,просто да им обърнем гръб.Светът има достатъчно двуличници,нека не му даваме още.


Трябва да има трудности.Трябва,просто защото се нарича "живот".И както вече казах,приятелите са неизменна част от него,за да ни помагат и за да им бъде помогнато.Ако сме индивидуалисти,както повечето хора,до къде ще стигнем?Нима ще осъществим някакви мечти без любимите хора до нас,които да ни помагат всичко да става реалност?Не,разбира се,че не.Но след всяко препиядствие идва и нещо хубаво.А хубавото е за да ни каже,че не всичко е толкова лошо,както ние си мислим.Все пак не може всичко да е гладко и право,защото няма да се научим на нищо,а и не може ежедневиято ни да е само забавление.Освен това,всеки човек,който позначаме,е част от нашето "земно обучение".Независимо дали познавате даден човек от години или сте се запознали с него едва вчера,знайте,че той ще изиграе някаква роля в живота ви.Нали затова има толкова много хора?!За да се учим от грешките им и те да се учат от нашите.


Попринцип,много вярвам на фразата:"Животът е театър,а всички ние сме актьори." И ако се замислите малко по-сериозно,ще откриете,че наистина е така.Но много зависи и кой какви възгледи има,не е казано,че всички ще се съгласят с мнението ми.