Аз напълно отричам изневярата, защото е в разрез с всичките ми ценности. За себе си мога да кажа че съм жена само за един мъж. Когато съм с някой съм с него до край и мога да му дам неща, за които другите момичета не могат и да си помислят. Верността е едно от тях и ако хипотетично изневеря, аз самата няма да си го простя.
Съответно не мога да простя да ми изневерят. Твърде горда съм и това много би ме обидило. Би ме било срам, без да знам защо, въпреки, че не съм сгрешила аз. Ако някой ми изневери няма да ме види никога повече.
Относно това защо някой изневерява-може би е криворазбрана любов, защото човек който обича не може да причини подобно нещо на половинката си.
Напоследък гледам "Островът на изкушението" и се замислям за мъжете, които изневеряват, а после дори собствените им жени и останалите хораз започват да ги защитават, че просто са си били такива. Не мога да приема твърдението, че някой просто си е такъв, защото както на всички ни е известно-кучето играе според тоягата. Ако един такъв мъж се влюби истински и половинката му е като мен той ще се промени.