Приятелят ми плаща ако случайно се окажа без пукната стотинка, другия път пък на него ще му се наложи, аз плащам, и така... Много, много, много рядко ще се случи ей така на добра воля да се натисне да плаща, 'щото съм готина и имам чаровна усмивка. И не, не ми е криво като ми плати нещо, даже се радвам, че се е сетил да се прави на кавалер, при условие, че е абсолютна тиква в света на романтиката.
Но пък ми е кофти друг, освен него, да ми плаща. Както казаха преди мен, чувствам някакъв вид задължение, и аз не знам на каква основа...