"На прощаване"

[Mishlety]

Трябва да написша съчиниене расъждение на тема:Клетвата,заветът,паме� �та в "На прощаване" .. Moля някой да ми помогне

[Uptown_soldier]

6tom trqbwa napi6i go i uspeh dano iSkara6 6eS

[~CaLiCo~ *PepS* :P]

ima edni sini analiz4eta po literatura...e s tiq analiz4eta cql izpit izkarah edno wreme polzwai gi ...i tegli lokumi i si4ko 6e e na 6

[Mishlety]

И аз имам книжка с анализи ама точно тази тема я няма

[Arr0gAnT]

Няма значение че няма отделна тема - те общо взето се припокриват, само тезата трябва да ти е различна - 1 подтеза да е за клетвата, 2 за завета и 3 за паметта и така и да си направиш доказателствената част - 1 част да пишеш за клетвата към поробителя, обичта към родината, причини за избора, после за завета който оставя на батята си и който разчита на майката да го предаде и за паметта - последната част от произведението. Много са важни художествените средства ето някои:
Художествени средства
„не плачи”, „не тъжи” – успокоителни думи на бунтовника, които крият в себе си утешителна нежност, но и свидетелство за горчивината в сърцето на майката, предусещаща заплаха
„клета” – епитет; израз на съчувствие към мъката и скръбта
„тази тежка чужбина” – метафора; внушава драматичното изживяване на бунтовника
„немили, клети, недраги” – епитет;
„ах, утре като премина / през тиха бяла Дунава! – възклицание; израз на духовно пречистване, а според религията – прераждане за нов живот с нова вяра
„не трае” –
„бесней” – метафоричен глагол; разкрива необузданата жестокост на турците, произвола и издевателствата възху народа, поругаването на такава светиня като дома
„бащино ми огнище” – синекдоха; представя съкровения образ на родния край, подчертава емоционалната връзка между бунтовника и дома, разкрива силата на чувствата
„там” – анафора; наречие; градира чувствата на синовна обич, пламенна любов и привързаност към родното, създава усещане за носталгия. Анафората е болезнено свидетелство за отдалеченост от родината и от любимите хора
„либе хубаво”, „черни си очи”- епитети, характерни за народното творчество; разкриват оригинално образа на либето
„тиха усмивка”, „вдигнеше”, „впиеше” – метафората и глаголите пресъздават вълнуващата сила на любовта
„черни чернеят” – етимологична фигура; разкрива страданието на героя от тъжната съдба на баща и „братя невръстни”
„тичам” – изразителен глагол; говори за готовността на лирическия говорител веднага да се отзове, да помогне
„черни ми кърви в земятя / в земята, майко, черната! – епитетите „черен”, „черната” са символ на нещастието, което носи смъртта. Черна е земята – напоена с кръвта на загиналите.
„високо – ниско” – опозиция; внушава идеята, че бунтовникът може да намери физическата смърт, но няма да изгуби духа си в света на славата, героизма, безсмъртието
„тъжно – весело” – антитеза; разкрива мъката на майката и либето на фона на народното веселие
„жив и здрав” – анафора; радостта е представена чрез типично българското благопожелание – анафората „жив и здрав”
„левове златни”, „иглянки пушки”, „саби змии”, „кървава ръка” – детайли; представят пътя на славата и цената на свободата
„късайте”, „плетете”, „да кичим” – повелителни глаголни форми; радост

Подвигът на героя – пример за поколенията - това е за завета
а/ завет, предаден чрез разказа на майката
Смъртта на героя няма да бъде край на делото. Тя ще бъде патриотичен завет за братята „невръстни” да поемат по пътя на саможертвата. Този завет трябва да бъде предаден от майката. Бунтовникът моли майка си да възпита братята, „да помнят”, „да знаят”, „да търсят” и да пренесат жаждата за свобода във времето:
но иди, майко, у дома
и с сърце сичко разкажи
на моите братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турчин глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!
Със символите на борбата – сабята и пушката, е изразена вярата на лирическия герой, че братята ще продължат делото му и ще наказват всеки, осквернил българската земя. Приемствеността в борбата е разкрита чрез образа на оръжието и повелята:
като брата си ще станат –
силно да любят и мразат...
Любовта и омразата – две полюсни чувства, които бунтовникът завещава на последователите си. Майката трябва да внуши на братята силна любов към отечество и свобода и силна омраза към поробителя.
б/ юнашката песен – родова памет за подвига на героя
Дори и майката да не съумее да потисне болката, лирическия герой вярва, че тя ще предаде завета му, като заведе невръстните братя на мегдана, за да чуят неговата „песен юнашка”. Песента е носител на родовата памет и възпява героизма на падналите за свобода юнаци. Споменът за бунтовника ще бъде съхранен от нея и така той ще се обезсмърти.
в/ финалът на стихотворението - паметта, като тука трябва да си го допълниш
Според финала на стихотворението най – висшата правда е свободата, а смъртта за нейното осъществяване е път към безсмъртието. Краят на творбата внушава, че народът ще си спомня винаги за достойния човек – човека, достоен за жалене.

[sherry]

http://liternet.bg/publish5/mdybravova/proshka.htm

Смисълът на героичната саможертва-подвиг на героя подчертава и картината на хорото на селския мегдан и песента, която се пее за юнака – защо и как е загинал. Героят и неговото дело се вплитат неотделимо в живота и съдбата на поробените, на общността. С песента за юнака започва легендата, която ще разказва за подвига, ще предизвиква скръб, размисъл, насърчение на желанието за промяна. “Туй щат братя да видят” ще са хорото, майчините сълзи, песента за юнака. Подвигът се превръща в пример.
Неотделим от героичният пример е и заветът на юнака. Той е породен от обич и болка и е насочен към братята – не само родните, но и към всеки един човек от неговия народ. Героят ги нарича “невръстни” не защото са много млади. Те не са достигнали духовната висота на съзнанието за човешки и родолюбив дълг в робското време, до което бунтовникът е достигнал..

Заветът има смисъла на посвещаване в героичното, носи истината за героичния живот - силно да любят справедливостта, свободата, майката и родината, силно да мразят злото, поробителя, робското живеене. Да бъдат непримирими и дръзки и да търсят пушката и сабята – знаците на братовото дело. Да найдат и да изстрадат болката на майката и жертвата на брата и “като брата си да станат”.

Заветът към братята е “да търсят”, “да найдат”, “да станат”. Героичното дело на брата-юнак трябва да има последователи. Братята трябва да тръгнат по пътя на преодоляване на робското си съзнание и на робското живеене. Героят иска да приобщи братята си към други ценности – на свободните духом хора, пожелали свободата в сърцето си. Такова е новото разбиране за синовен и родолюбив дълг и човеколюбие.

Заветът на героя трябва да стигне чрез разказа на майката. Но това не е единственият път. Юначният син има чувствително човешко сърце – разбира, че майката от милост може да не изпълни синовната заръка, придобила смисъла на патриотична повеля. Затова синът дава на майката втора възможност – братята да чуят завета чрез песента за юнака, която ще се пее на мегдана. Заветът непременно трябва да достигне до душите и сърцата на всички чрез майката или чрез песента. Героят се тревожи за майчиното сърце, но и за пътя към свободата на народ и Отечество. Братята ще изстрадат истината за героичното – ще видят майчината скръб, ще чуят братовия завет и няма да останат безразлични.

Взето от zapiski.info