Няма значение че няма отделна тема - те общо взето се припокриват, само тезата трябва да ти е различна - 1 подтеза да е за клетвата, 2 за завета и 3 за паметта и така и да си направиш доказателствената част - 1 част да пишеш за клетвата към поробителя, обичта към родината, причини за избора, после за завета който оставя на батята си и който разчита на майката да го предаде и за паметта - последната част от произведението. Много са важни художествените средства ето някои:
Художествени средства
„не плачи”, „не тъжи” – успокоителни думи на бунтовника, които крият в себе си утешителна нежност, но и свидетелство за горчивината в сърцето на майката, предусещаща заплаха
„клета” – епитет; израз на съчувствие към мъката и скръбта
„тази тежка чужбина” – метафора; внушава драматичното изживяване на бунтовника
„немили, клети, недраги” – епитет;
„ах, утре като премина / през тиха бяла Дунава! – възклицание; израз на духовно пречистване, а според религията – прераждане за нов живот с нова вяра
„не трае” –
„бесней” – метафоричен глагол; разкрива необузданата жестокост на турците, произвола и издевателствата възху народа, поругаването на такава светиня като дома
„бащино ми огнище” – синекдоха; представя съкровения образ на родния край, подчертава емоционалната връзка между бунтовника и дома, разкрива силата на чувствата
„там” – анафора; наречие; градира чувствата на синовна обич, пламенна любов и привързаност към родното, създава усещане за носталгия. Анафората е болезнено свидетелство за отдалеченост от родината и от любимите хора
„либе хубаво”, „черни си очи”- епитети, характерни за народното творчество; разкриват оригинално образа на либето
„тиха усмивка”, „вдигнеше”, „впиеше” – метафората и глаголите пресъздават вълнуващата сила на любовта
„черни чернеят” – етимологична фигура; разкрива страданието на героя от тъжната съдба на баща и „братя невръстни”
„тичам” – изразителен глагол; говори за готовността на лирическия говорител веднага да се отзове, да помогне
„черни ми кърви в земятя / в земята, майко, черната! – епитетите „черен”, „черната” са символ на нещастието, което носи смъртта. Черна е земята – напоена с кръвта на загиналите.
„високо – ниско” – опозиция; внушава идеята, че бунтовникът може да намери физическата смърт, но няма да изгуби духа си в света на славата, героизма, безсмъртието
„тъжно – весело” – антитеза; разкрива мъката на майката и либето на фона на народното веселие
„жив и здрав” – анафора; радостта е представена чрез типично българското благопожелание – анафората „жив и здрав”
„левове златни”, „иглянки пушки”, „саби змии”, „кървава ръка” – детайли; представят пътя на славата и цената на свободата
„късайте”, „плетете”, „да кичим” – повелителни глаголни форми; радост

Подвигът на героя – пример за поколенията - това е за завета
а/ завет, предаден чрез разказа на майката
Смъртта на героя няма да бъде край на делото. Тя ще бъде патриотичен завет за братята „невръстни” да поемат по пътя на саможертвата. Този завет трябва да бъде предаден от майката. Бунтовникът моли майка си да възпита братята, „да помнят”, „да знаят”, „да търсят” и да пренесат жаждата за свобода във времето:
но иди, майко, у дома
и с сърце сичко разкажи
на моите братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турчин глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!
Със символите на борбата – сабята и пушката, е изразена вярата на лирическия герой, че братята ще продължат делото му и ще наказват всеки, осквернил българската земя. Приемствеността в борбата е разкрита чрез образа на оръжието и повелята:
като брата си ще станат –
силно да любят и мразат...
Любовта и омразата – две полюсни чувства, които бунтовникът завещава на последователите си. Майката трябва да внуши на братята силна любов към отечество и свобода и силна омраза към поробителя.
б/ юнашката песен – родова памет за подвига на героя
Дори и майката да не съумее да потисне болката, лирическия герой вярва, че тя ще предаде завета му, като заведе невръстните братя на мегдана, за да чуят неговата „песен юнашка”. Песента е носител на родовата памет и възпява героизма на падналите за свобода юнаци. Споменът за бунтовника ще бъде съхранен от нея и така той ще се обезсмърти.
в/ финалът на стихотворението - паметта, като тука трябва да си го допълниш
Според финала на стихотворението най – висшата правда е свободата, а смъртта за нейното осъществяване е път към безсмъртието. Краят на творбата внушава, че народът ще си спомня винаги за достойния човек – човека, достоен за жалене.