Може ли да се убива времето без да се накърни вечността?

[ProstoAz]

"Може ли да се убива времето без да се накърни вечността?" - Хенри Дейвид Торо


Интересно ми е какви разсъждения ви възникват по темата?

Аз не мога да ви дам никакви насоки, освен един малък откъс от автобиографичната книга на Торо "Уолдън":

Понякога недоумявам как може да сме толкова лекомислени, че да отделяме цялото си внимание на тая груба и някак непривична за нас проява на потисничество, като поробването на негри, когато и Северът, и Югът са под игото на такива жестоки и изтънчени поробители. Тежко е да имаш надзирател северняк, още по-тежко е с южняк, но най-тежко е да бъдеш надзирател на самия себе си. Ще ми разправят за божественото в човека! Та погледнете коларя, който ден и нощ кара стока на пазара - да не би в него да има нещо божествено? Най-висшият му дълг е да нахрани и напои конете. Защо да се замисля за живота си, нали стоката го чака! Нали работи за скуайър Суета Сует5! Какво му е тогава божественото и безсмъртното? Вижте го как се свива и трепери, как вечно от нещо се страхува - той не е нито безсмъртен, нито божествен, а роб и пленник на своето собствено мнение за себе си, изградено от собствените му постъпки. Общественото мнение е нищожен тиранин в сравнение с личното. Съдбата на човека се определя от това, което той сам мисли за себе си. Нужно е разкрепостяване на мисълта и въображението дори на Бахамските острови. Ще се намери ли един Уилбърфорс и за това? Та погледнете нашите дами, които се готвят за Страшния съд, като неспирно бродират възглавници само и само да не дават вид, че живо се интересуват от съдбата си! Като че ли може да се убива времето, без да се накърни вечността!

[belerofone]

Ако ограничим разсъждението в рамките на собствения си микрокосмос можем да допуснем , че вечност не съществува.....Ако продължим тази идея ще видим че убиването на времето е равнослино по посока на бездействието.....Тогава грениците на собственото падат.....Тогва нима ако бездействаме не се отразява това и на другите.....
Така погледнато определно убивайки времето оставяме отпечатъка на лекомислието си и на собствената си бездейност върху вечността....Но пък тя достатъчно разтегливо понятие и на дали би ни отразила като събитие.....

Съжалявам че не мога да си структурирам мисълта по-стройно но това е което ми идва като идея четейки поставенат мисъл....

Поздрави....