Струва ли си според вас да се изпитват подобни чувства?
Нека направя равносметка.Любовта ни прави понякога щастливи,понякога нещастни и съотнощението м/у тези състояния зависи от страшно много неща!Истината е че в България в момента при повечето тиинове преобладават неприятните/депресиращи/отчаиващи ситуации предизвикани от любовта.В тези моменти мисълта,която ни кара да продължаваме по същия начин е ,че всяка една болка си струва,заради "онези красиви моменти с любимите хора".Но станаха толкова много страданията около нас,че се е стигнало до едно явление,което аз наричам "масова деградация".Повечето тиинове сблъсквайки се с безкраините проблеми,вместо да ги осъзнаят просто реагират първично на проблемите(пият/пушат/стават агресивни/изнервени/отчуждени/депресирани).
Не казвам,че проблема е в любовта-той е в хората!Но именно тя ни обвързва наи-силно с околните и ни прави зависими от тях,ставаме уязвими.Когато обичаме ние "поверяваме сърцето си на този човек" и с всяка негова грешка ние страдаме!
Ако за мен наи-важното бе "да обичам и да бъда обичана",навярно щях да изпадна в безизходица,но знам колко е преходно всичко.Има едно нещо което наистина ми дава смисъл и мотивация и то е да градя себе си,защото това никога няма да си отиде!
Този прогрес обаче бива спъван постоянно по всевъзможни начини.Основен фактор е точно любовта ми към околните.Аз нямам силата да променя тази отчайваща ситуация,за която обясних по-горе.Неспособна съм да променя дори само близките си за да вървя нагоре,заедно с тях.Но мога да променя себе си!
Искренно мечтая да мога свободно да деиствам за да се развивам,но това няма как да стане докато все още чувствам.Неспособна съм да държа на някого,да го гледам как пропада и вместо да му помогна,да се занимая със своите цели.
Имам повече от достатъчно мотиви да се откажа от всичко алтроистично в мен,защото не мога да се боря да помагам на околните,когато те самите не се борят за себе си.Просто усещам че нуждата да обичам ме напуска ден след ден.Това не се случва сега,случва се от много време и боли безумно много.Повече от всичко друго!Защото това което до сега съм наричала своя същност(желанието за все повече красота м/у хората) сега си отива...
Знам,че единствения начин да се боря за нещо смислено е да пусна човешкото в мен да си отиде,но винаги съм се наричала хуманистка и затова сега се питам : "Няма ли все пак нещо,заради което си струва да обичам?".
За ВАС има ли?