Има много неща, заради които си струва да обичаш. Да се чувстваш желан и обичан е първичната духовна нужда на всеки човек. Когато обичаш истински изпитваш желание да подариш сърцето си на този чове, дори да знаеш, че може да си наранен много след това. Но нима има нещо в живота, в което да си абсолютно сигурен? Любовта е риск и никой не го отрича. След като минат първите няколко розови месеца с някой, чувствата леко се трансформират. Стават по-дълбоки, човек изпитва привързаност, обич, приятелство, защо не.Тук вече отношенията стават сериозни, защото хората започват да се ценят повече, тъй като любовта вече не е само въздишки, целувки, прегръдки и страси. Тя е нещо събирателно. Започваш да чувстваш човека до теб, не само като любим, но и като най-добър приятел, учител, пример за подражание, баща, брат и какво ли още не. А е много ценно, когато всички тези качества с а събрани в един човек.
Проблема е, че поечето тийнейджъри не доживяват до този етап от връзката си, защото са много първични, несигурни, агресивни и какви ли още не. Още не са формирали характера си, а е много трудно да си с непостоянен човек.