Ми какво да ви кажа...Сигурно се сещате че става въпрос за момиче...Накракто кви са ми отношенията с нея...преди доста време бяхме гаджета за кратко, аз имах някакви чувства към нея но след като тя скъса с мен и усетих колко по-силни са чувствата ми...но си казах квото е не е първата не е ипоследната...и си мислих че всичко вече ми е минало когато започнахме пак да да се виждаме ей така по веднъж като приятели....но постепенно станахме много близки..вече две години така...аз за нея съм най-близкото момче(като приятел)....но тя за мен е нещо повече...всеки ден се убеждавам колко повече я обичам !!! Много ми е трудно в това положения да и бъда приятел...но някак си успявам...и все си казвам все някога тези чувства ще избледнеят но не...През тва време съм си имал други момичета, с които съм стигал и по-далече но просто никоя не е като нея ! НИкоя не е успявала да ме грабне...всичко е просто някво привличане за кратко, а моето си момиче някак си е специално...бих направил всичко за нея...и вече изпадам в някви депресии...седя и си мисля какви ли ен глупости...за смисъла на живота без нея...всеки път си казвам господи какво правя...излизам с приятели разсейвам се и ми минава..казвам си бе как ще се отчайвам и ще се самосъжалявам...но вече като че ли това не действа...може по цял ден да стм с други хора и пак мисля за нея...2 години заспивам и се събуждам с нея..всеки път като сме заедно все едно се намирам на друг свят..и като я изпратя ме налягат някви гадни чувства....вече почвам да си мисля как никога няма да я забравя и мисля за отношенията ни след години когато тя има семейство и аз свое... Вече почвам да се чудя това нормално ли е за 18 годишен младеж да изпада в такива състояния...защо защо защо сиг съм че никога няам да спра да я обичам...

Вие имали ли сте подобни състояния...ох все си казвам всеки се влюбва но да изпада в такива мисли и да седя по цял ден...и това да е когао съм на 18, когато не би трабвало въобще да мисля за таквиа глупости !!! Само аз л исъм такъв

Благодаря за вниманието, на тези от вас които са прочели дългия и предполагам отегчаващ пост...просто исках да споделя с непознати, защото имам чувството че мприятелите ми вече не вярват че мога да я обичам толкова и само казват бе забрави я вече..а аз просто не мога

ПС сори ако много не сте ме разбрали точно...в момента не мога да си събера много много мислите и нз доколко се е получил свързан разказ...