Искам да попитам дали на мое място бихте имали някакво притеснение ако приятелят ви каже следното:"Затова,че те обичам ти не трябва да имаш никакво съмнение,теб обичам така както не съм успял да заобичам никоя друга. Не знам как стана но е факт.Имал съм достатъчно възможности ,за да преценя.Аз обичам много хора в живота си,но когато не е взаимно просто няма смисъл.Имал съм много приятелки,но досега с никоя не съм си бил близък и не съм чувствал,че ме обича така както чувствам с теб." Притеснението ми е ,че от думите му и това,което знам за него е че е бил доста нараняван и дори беше женомразец станал като се запознахме.Страх ме е ,че илеи поне аз приемам това за притеснително,че той ме обича само затова,че аз го обичам и му го показвам,доказвам и го усеща,а не заради самата мен,което малко ме натъжава той е на 23,аз на 18,заедно сме от година и той наистина е най-страхотния човек,който познавам!Но смятам,че понеже до сега никоя не му е показвала чувствата си като мен,трябва това да е соновна причина за обич.Страх ме е ,че ме обича само защото има нуждата да е обичан,а тази вероятно,която е обичал преди мен не е отговорила на чувствата му и сега му е най-добра приятелка,познават се от малки.Не е потвърждавал,че я е обичал,но не е и отричал темата е била по-скоро сменяна.Миналото си е минало,акоо наистина е минало,но за мен дори да си мисли тези неща е много по болезнения вариянт!Не се съмнявам,че ме обича,просто ми се иска да не съм просто утешителна награда появиласе в подходящ момент!дано греша за подозрението си...