Напечена ситуация вкъщи

[meaningless]

Здравейте!
Малко е дълга историята ми, ама ситуацията е сложна..
Та... от доста години майка ми и баща ми не се разбират - вечно са се карали за всичко. Преди няколко години се преместихме в къща и тук има доста повече работа и разходи => повече поводи за скандали. Карат се за това кой колко пари печели, кой каква работа върши.. карат се и за мен и брат ми. Ние двамата не понасяме баща ни (има си причини, които предпочитам да не изтъквам) и той го знае. Той си мисли, че отношението ни към него е породено от някакви заговори на майка ми, което не е вярно.
Скоро баба ми (по майчина линия) се премести у нас и сега е още по-сложно, защото тя се опитва да плете интриги и да си въобразява, че наще ще й вземат пенсията и ще я изхвърлят... Майка ми ни се кара, че не сме вършили нищо в къщата (нищо, че целият ремонт го правихме аз, баща ми и брат ми) и че само сме създавали проблеми, че сме ги игнорирали и т.н. Това за игнорирането е вярно - наистина не се интересувам те какво правят и т.н., но как да се интересувам, при положение, че все глупости вършат?! Хора на тяхната възраст да не могат да си скопосат живота е просто... жалко.
Брат ми е студент, а аз съм на 17 и имаме намерение скоро да се изнесем на квартира 2мата. Когато споделих с майка ми, тя го прие като "заплаха" и вече всяка втора дума й е "Да, махайте се, нали ни мразите... " и т.н. Не мога да отрека, че отношението ми към тях двамата не е хубаво, но те са си го заслужили с всичките глупости и тъпотии, които вършат, включително и това, че няколко пъти са се били, колили и т.н.
И сега се чудя дали да сконя глава и да се правя на добро дете, в името на мирното ни съществуване (въпреки, че пак ще има проблеми от тяхна страна...) или да си държа на мнението до край?

Благодаря на тези, които прочетоха романа ми... приемам всякакви съвети

[nikinkaa]

и аз бях в такова положение-всеки ден скандали....не е приятно,даже хи4,но трябва да ги изтрае6 или да се изнесе6 на квартира с брат ти.Аз мисля 4е ако се изнесете те може би 6те си проумеят гре6ката и 6те се опитат да се поправят,даже късно е все пак недей да взема6 прибързани ре6ения-помисли си и тогава прави каквото и да било

[nestle]

Ами нормално е...във всяко семейство има проблеми.Е, при едни повече при други по-малко но навсякъде ги има.При мене да ти кажа чесно е по-голяма лудница от при теб а съм още едва на 14 иии изхода ми е още много надалеко.Ти просто трябва да се примириш или просто да разговаряш със тях колкото и невъзможно да е но така не се живее ( знам го). Или както казваш просто се прави на добро дете, което от своя страна също не е леко, просто ти сама прецени кое за теб би било наи-поносимо и го направи.Кат викат и кат крещят не ги слушай не им обръщай внимание кат ти кажат да напрайш нещо сагласявай се и тка Айе потарпи още малко толкова си издаржала още малку остана

[gree_girl]

Ами за теб и брат ти ще е по-добре да се изнесете, но не се знае с тях какво ще стане, смисъл че това няма да им хареса и ще се обвиняват един друг ето ти нови скандали. Освен това като ви няма вас може да направят някоя глупост при карането, знае ли ги човек пък и премествайки се отношенията ви още ще се скапят Зато ако искаш остани поне до 18 при тях, като гледай много да не се караш с тях, за да се изостря положението още, а им помагай и се опитай, макар и да е трудно, да се държиш добре и мило с тях. Но както казаха преди мен, във всяко семейство си има проблеми и караници и ако те са повече, трябва поне ние децата им да се опитваме да се държим по-добре

[meaningless]

Да, разбирам какво имате предвид, но ми е писнало аз да правя компромисите и да си мълча. Ебаси, уж те са възрастните, а пък аз да им оправям отношенията?! Не ме интересува какво ще правят, след като си тръгнем - тяхна си работа. В крайна сметка аз си имам собствен живот и грижи, предстои ми и кандидатстване, работа и т.н. - не мога да се
занимавам с техните глупости ...

Благодаря на отговорилите

[Presley]

Эдравей.
Според мен е по-добре да направиш компромис и да опиташ да не наливаш допълнително масло в огъня.Предполагам,че ако евентуално ти и брат ти си тръгнете,ще стане още по-лошо.Вероятно родителите ви ще эапочнат да търсят вината,да се обвиняват един-друг и скандалите им ще се эадълбочат.Не энам какви са чувствата ви,колко нерви има и т.н,но при всяко положение обичаш родителите си ,нали ?Все пак това са хората,които са те отгледали,дарили са те с грижи и все пак благодарение на тях си стигнала до тук.Мисля,че не е редно да се иэнесеш и да оставиш след себе си семейството си да продължи тоя цирк ,беэ дори да ти пука.Някак си не се връэва.
Естествено е ,че ти е писнало вече.Не е никак приятно да си свидетел на подобни иэпълнинения,при това ежедневно.Но търпението е нещо много ценно.Вярно,всичко има граница-включително и то,но тук не става дума эа какво или кой да е ,а эа собствените ти родители.Прояви търпение и стискай эъби.Ако се иэнесеш,това няма да е отстояване на лично мнение,а просто проява на инат.Остани със семейството си,по-добре ще е и эа теб и эа тях.Ти си малолетна все пак,ще ти е трудно да се справяш.А и ако ти си там,има някакъв шанс да ги оэъптяваш.
Вариянт е и някой път да поговориш с майка ти или с баща ти-тоэи,когото чувстваш по-блиэък.Да предположим ,че това е майка ти.Просто някой път седни и си поговори с нея серпиоэно.Обясни и ,че теэи тяхни скандали ти влияят отрицателно,както на теб-така и на брат ти.Поговори с нея,покажи и ,че може да раэчита на теб.Това предполагам ще я обнадежди.Просто намери подход към нея-БЕЭ НЕРВИ!В съвременните семеиства това е един от основните проблеми-не се говори на важните теми,които эасягат семеините начала.Эатова те съветвам да не мълчиш и да не отправяш беэсмислени эаплахи,а да потърсиш друг вариянт-един нормално проведен раэговор.Дори може в присъствието и на брат ти и на двамата родители.
Дори фактът,че си написала таэи тема,покаэва ,че ти се интересуваш от тях и ,че не си сигурна дали искаш да си тръгнеш.Нормално е.Нe пряви нещо,което не си сигурна,че искаш..
В повечето семеиства има скандали.До някъде е нормално,стига раэбира се теэи скандали ,да не граничат с домашно насилие....
Е повисли си добре и дано да вэемеш правилното решение.

[meaningless]

Първо да кажа, че съм момче.
Това, че са ми родители и че са ми дали живот и т.н. са условни неща. Тук става дума за нещо различно - става дума за уважение, обич, привързаност... те не са даденост. Те се печелят и се губят. В моето семейство до голяма степен са се изгубили.
Имало е период, когато съм искал нещата да се оправят и да живеем "нормално". Е, вече е пределно ясно, че това няма да стане, тъй че сега искам просто да се махна от тях и да прекарвам времето си в опити да градя МОЯ си живот, а не техния.

[Presley]

Първо да кажа, че съм момче.
Това, че са ми родители и че са ми дали живот и т.н. са условни неща. Тук става дума за нещо различно - става дума за уважение, обич, привързаност... те не са даденост. Те се печелят и се губят. В моето семейство до голяма степен са се изгубили.
Имало е период, когато съм искал нещата да се оправят и да живеем "нормално". Е, вече е пределно ясно, че това няма да стане, тъй че сега искам просто да се махна от тях и да прекарвам времето си в опити да градя МОЯ си живот, а не техния.

След като си торкова убеден и энаеш какво искаш,эащо пускаш теви иэ форумите

[meaningless]

Е, явно не съм толкова сигурен. Просто искам да чуя и чужда гледна точка...

[sladkobaby]

Е, явно не съм толкова сигурен. Просто искам да чуя и чужда гледна точка...

piwi mi na moq Skype e pizan4eto

[tuka6na]

На твоята възраст се изнесох от нас.Каквото и да си говорим,ми беше добре далече от наще,и не съжелявам,но ..е доста трудно.Едно е да имаш човек до теб,макар да имате известни разногласия,съвсем друго е да се оправяш сам,и то на такава възраст.Хич не беше както го мислех и тогава разбрах,защо 'мечтата' на някои е като станат пълнолетни да се изнесат от тях,а накрая просто не го правят.Защото всеки иска да е уреден,да му е добре...и все пак ако не си сигурен че това ще стане ,си стой на ...дупето да ти е мирен живота.Предполагам,за да се издържате мислите и да работите,което също не е най-очарователното занимание,особено ако си на 17 ,учиш...и в същото време искаш да живееш,защото... си на 17,за Бога.Тоя периот малко го минах без 'живеенето' по простата причина ,че времето едва ми стигаше.Глупаво е да живееш ден за ден,и всеки път да се чудиш къде ще му излезе края.Защото края няма да дойде скоро,ако си решил да поемаш сам .
А има време за всичко