Здравейте!
Малко е дълга историята ми, ама ситуацията е сложна..
Та... от доста години майка ми и баща ми не се разбират - вечно са се карали за всичко. Преди няколко години се преместихме в къща и тук има доста повече работа и разходи => повече поводи за скандали. Карат се за това кой колко пари печели, кой каква работа върши.. карат се и за мен и брат ми. Ние двамата не понасяме баща ни (има си причини, които предпочитам да не изтъквам) и той го знае. Той си мисли, че отношението ни към него е породено от някакви заговори на майка ми, което не е вярно.
Скоро баба ми (по майчина линия) се премести у нас и сега е още по-сложно, защото тя се опитва да плете интриги и да си въобразява, че наще ще й вземат пенсията и ще я изхвърлят... Майка ми ни се кара, че не сме вършили нищо в къщата (нищо, че целият ремонт го правихме аз, баща ми и брат ми) и че само сме създавали проблеми, че сме ги игнорирали и т.н. Това за игнорирането е вярно - наистина не се интересувам те какво правят и т.н., но как да се интересувам, при положение, че все глупости вършат?! Хора на тяхната възраст да не могат да си скопосат живота е просто... жалко.
Брат ми е студент, а аз съм на 17 и имаме намерение скоро да се изнесем на квартира 2мата. Когато споделих с майка ми, тя го прие като "заплаха" и вече всяка втора дума й е "Да, махайте се, нали ни мразите... " и т.н. Не мога да отрека, че отношението ми към тях двамата не е хубаво, но те са си го заслужили с всичките глупости и тъпотии, които вършат, включително и това, че няколко пъти са се били, колили и т.н.
И сега се чудя дали да сконя глава и да се правя на добро дете, в името на мирното ни съществуване (въпреки, че пак ще има проблеми от тяхна страна...) или да си държа на мнението до край?

Благодаря на тези, които прочетоха романа ми... приемам всякакви съвети