10 лесни правила за по-добър български език:
1. „Буквите” 4 и 6 не съществуват нито в глаголицата, нито в кирилицата: „чат”, „шматка”, а не „4ат”, „6матка”...;

2. Ер малък (Ь ь) не е сложен за красота в азбуката. Слага се след съгласни букви, никога след гласни и в началото на думата (тогава слагаме йо): „Пеньо”, „твърдо нье”, но „Йовчо”;

3. В българския език няма дума в множествено число, която да завършва на й: „Цялата работа си е частен случай.” „Имаше много случаи на натравяния.” (А не „Имаше много случай на натравяния.”);

4. В заглавия пишем главна буква единствено на първата дума и при собствено име/географско име и тн: „Минаваш през мен (като Каспър)”, „Том Сойер и други терористи”, „Кравите не се доят сами”, „Край река Марица седнах и изпрах”. Като си говорим за главни букви... за разлика от други езици, главна буква от абревиатурите е само първата: БНБ е Българска народна банка, а БДЖ: Български държавни железници;

5. Когато става въпрос за някой език, той се пише с малка буква („Изучавам български език в частна школа.”), но когато се отнася за учебен предмет, буквата е главна („Даскалката по Български език е цербер”);

6. Не знам дали знаете, но „не знам” се пише отделно.

7. Когато заповядвате на кучето или на слугата си, то ударението е на последната гласна: „Стани от земята!”, а не Стани от земята”, „Затвори вратата на кенефа!”, а не „Затвори вратата на кенефа!”;

8. Пред за да и без да се пише запетая: „Той ме заряза, без да ме изслуша.” и „Аз го издадох, за да му е кофти.”;

9. Ако не е псевдоним, подлогът е винаги с пълен член: „Градинарят опъна дъщеря ми.”, но „Щастливеца е написал фейлетони.”;

10. Онази гад полуслято писане (с тирето между думите) се прилага, когато имаме сложни наречия, които означават нещо неопределено, междинно или половинчато: „пет-шест”, „криво-ляво”, „горе-долу”, „напред-назад”...;


Нищожеството запетая
Кога използваме запетаята в простите изречения?
Ситуация първа - при изреждане
>> Ядох чушки, домати, краставици и бамя. <<
Както добре се вижда, пред съюза 'и' няма нищо. Защото е използван еднократно.

Ситуация втора - при изреждане на еднородни части в повторителни съюзи: и - и, или - или, нито - нито, ту - ту.
>> Нито ми се пие, нито ми се пее<<
>> Ту ме обича, ту ме мрази!<< (такива са си жените - бел. а.)

Ситуация трета - при противопоставяне на еднородни части, свързани с но, ала, а, обаче, ама, ала.
>> Харесвам я, но брачният ми договор е железен.<<
>> Срещата ми с Пенка била утре, а не днес!<<
>> Играе ми се футбол с момчетата, ама няма как да стане...<<

Ситуация следваща - за отделяне на вметнати думи и изрази. Това е важно, подобни случаи има много в ежедневната реч.
>> Тя стоеше на вратата и както ме гледаше, мамка му, грабна портфейла и изчезна от живота ми! <<

Ситуация поредна - при обръщения:
>> Така че, Иване, обличай си панталона и изчезвай! <<
>> Мили другарки, грабвайте телата! << (а не "мили, другарки, грабвайте...")



Ъъъ, ааа... тъковътъ

Ако се чудите дали едно прилагателно се пише с А или с Ъ, като топъл или кръгъл, можете да си кажете същата дума, но в женски род или в множествено число.

Ако проблемният звук се изпари във въздуха, значи беглецът е Ъ и вие спокойно пишете топЪл и кръгЪл, без страх, че някой буден блогър ще ви скастри в коментар под поста ви.
топъл – топли

кръгъл – кръгли близък - близки сладък - сладки крехък - крехки

И обратното – ако звукът си остане, значи е А и с песен на уста продължавате смело напред.

хубав- хубави гъвкав-гъвкави смотан-смотани шантав- шантави

Същото става и с миналите деятелни причастия – отишъл, сякъл, рекъл, писал.

Ако се чудите дали го е сякъл или сякал в гората, можете да проверите с мн.число:
сякъл-секли => проблемният звук изчезва, значи е Ъ

Той го е сякъл (клона де) в гората.

рекъл - рекли

донесъл - донесли

дошъл- дошли

отишъл -отишли

Ако пък не изпадне звукът, като в писал-писали, значи е А
писал - писали

казал- казали

рисувал- рисували

плакал -плакали

Има и разни други окончания на думи, за които няма лесна проверка, но пък не пречи да се запомнят наизуст. И нали знаете, ако се зачудите, можете да прескочите тук и да проверите кое как се пише:

Наставките –ък, -ъл, -ъчен, -изъм винаги се пишат с Ъ

-ък – данък, придатък, упадък, напредък, отрязък, потомък, помин бедничък,ък, камък, пламък, оттенък, отломък, отпадък;

-ъл – цикъл, размисъл, доморасъл, ансамбъл, спектакъл, отрасъл, ъгъл;

-овъчен или –ъчен – командировъчен, маркировъчен, облицовъчен, оценъчен, застраховъчен, опаковъчен, тренировъчен, нормировъчен, полировъчен, клетъчен;

-изъм – туризъм, меркантилизъм, академизъм, икономизъм, парламентаризъм.

Следните наставки се пишат с А:

-ав – бляскав, блудкав, гъвкав, трескав, рунтав, хлъзгав;

-икав/-ичав – назадничав, напредничав, натрапничав, сладникав, червеникав.

Не погубвайте звателния падеж

Ако има падеж, който много обичам страстно, това е звателния. Идва от позовавам, зова, т.е промяната на имената, личните най-вече, когато са обръщение.

Много е просто.

Мъжките имена окончават на -е, когато се обръщаш към въпросния мъж:

МартинЕ, обичам те.

МирославЕ, спри да се самозаблуждаваш.

Пий, ИванЕ!

ВасилЕ, дразниш ме!

И тъй нататък. В последно време разни учили-недоучили в чужбина хорица (в западните езици няма обръщения), връщайки се тук, решават, че звателния падеж някак си не им звучи много „хай“ и започват да се обръщат към колегите си по един, прощавайте, но идиотски начин.

Мартин, вие сте чудесен човек.

Мирослав, намирам ви за чудесен професионалист.

Любомир, вие сте страхотен.

Не знам как им се събира в устата да го кажат и за много фешън ли го намират, но е много, много грешно. И смешно.