Човек не може да надскочи дори самия себе си...да си помогнa

[unauthorized]

Здравейте...видях темата за "бивши", но се сетих да ви попитам за мнението ви за едно мое вечно човъркане...Аз не страдам за мои бивши, те оставят в мен единствено следите на моята промяна за по-добро,за нещо по-хубаво и съвършено в бъдещата ми връзка..Обаче едно нещо не ми дава да спя нощем - аз страшно мн продължавам да ревнувам приятелката си от бившия й - зная, че е глупаво, но нищо не мога да направя...може би всичко идва от факта, че тя ми е 1рвата и единствена и вече сме си заедно повече от 6 месеца. Той обаче й е също първият , но само и само за веднъж (1 път са спали заедно)... Аз съм я "изтървал точно една бройка" - хах, тъжна и иронична шега от моя страна… . Уви - ситуацията си продължава да бъде същата: това нещо продължава да си ме човърка...и не зная какво да правя..и с нея не малко пъти сме говорили за това, но всичко е дълбоко загнездено там, дълбоко в мен...Имаше 1 дълъг период на борба за нея...изпълнен с не малко болка и тъмни мисли..затова казвайки аз 6 месеца имам предвид официално 6 месеца, нещата се развиха по-рано при нас, но при тях (тя и старото и гадже) всичко продължаваше с обикновената ритмичност, с изключение на факта, че тя 2ри път не е правила секс с него..След всичко това аз успях да бъда с нея, тя го остави , аз съм щастлив сега..тя също..Не зная откъде идва всичко това – може би от факта, че преди бяхме мн добри приятели, че съм проследил с всеки свой дъх – всяка тяхна крачка…Факт е ,че ако те не бяха спали, моята ревност нямаше да ми покаже толкова много силата на чувствата ми към нея...Но тази ревност продължава и до ден днешен, тази болка оставя следи в мен всеки път като се сетя за това..дори в този момент пулсът ми бие силно и бързо..Някои казват, че човек щом сам не знае къде е точно в него причината, друг никой не би успял да му помогне…Но ето че аз най-искрено ви моля за помощ…дайте ми съвет и дано и 1 изречение ми покаже начина да избягам от този СОБСТВЕН затвор на съзнанието …

[MiMcHeToOo]

Филмираш се човече.. По-спокойно.. Ако тя може да говори за бившия си тва е супер голям критерий, защото ако още го обичаше щеше да и е доста сложно.. Другото което е казваш, че си щастлив.. След като е така значи и повод за ревност не ти дава.. Кротко.. Сичко е наред

[Radeto_]

Мислех, че на мен не ми е наред нещо, но явно ставаме двама.И аз само като си помисля за бившата на приятеля ми и полудявам от ревност - той го знае затова не ми говори на тая тема- аз го помолих, защото трудно се контролирам, а все пак това е минало. С нея е прекарал 3.5 години - но това е било преди доста време и нещата отдавна са се променили.И все пак само като се сетя за това и ми става адски адски зле.

[koalka]

Колко познато ми е част от това, което си написал...
И все пак ти казвам от собствен опит, че така вредиш единствено на себе си, но е факт и че човек до голяма степен не си го избира.Просто не позволявай на тази ревност да попречи на връзката ти с приятелката ти.След време това най-вероятно ще отмине.

[obicham_te_ludo]

em 4ove4e za revnosta nqma lek az sam go izpitala znam kakfo e ...prosto si vnu6avai 4e nqma ni6to mejdu tqh 4e ve4e si4ko e priklu4ilo i takam..pyk i 6tom e s teb ot 6 meseca kakfo ti puka za biv6iq i ..nali e izbrala teb ne se kosi tolkova

[nekav_teen]

em pi4 i az sym gore dolu taka i napylno te razbiram...az s vremeto se nau4ih da byda malko po-nerevniv taka da kaja...no vse o6te se tormozq dori za ne6ta koito ne bi trqbvalo da mi pravqt osobeno vpe4atlenie...no vinagi ima...nikoga nqma da go izlekuva6 napylnoo Ne se kosi i se radvai 4e momi4eto e s teb i vi e gotino ! Tova e vajnoto

[vvs_go]

of ne misli natrqskai se

[*.~*` *~* anaRial *.~*.`*]

Може би у теб все още е останало чувството на ревност, от времето, когато сте били приятели, а тя е била с другото момче.. Явно твърде дълго си чакал и това чувство на несигурност се е загнездило в теб, защото си свикнал отдавна да ги гледаш заедно.. Може да е неосъзнато чувство за вина, че си ги разделил или просто се страхуваш той да не земе да се появи от нищото и да си я вземе обратно. Спокс, пич, момичето е с теб, теб обичка, а другия го зарежи.. Това е минало, на което трябва да гледаме така, все едно не се е случило Вие сте заедно сега радвай се на щастието и не се измъчвай с глупости Всичко е само в главата ти забрави го . Успех !

[unauthorized]

Може би наистина е страх...страх, роден от факта, че както знаем 1рвият път не е безразличен никому...зная, че за нея съм мн по-ценен от всекиго било досега, тя за мен също, но аз продължавам да изпивам страх, а може би ревност...поради това, че той винаги ще бъде нейн спомен...ох, че тя е споделила 1 момент, който винаги ще бъде тяхно минало и винаги това ще ме преследва...зная, че на повечето ви може да се стори наистина глупаво всичко това, но аз самия в мн моменти се наричам глупак, защото не мога да го преодолея...дори в този момент мн неща ме режат отвътре....Страшно мн я обичам и не мога да разбера защо през тези месеци аз не успях да преодолея всичко това..."Времето лекува през годините", но при мен тези години трябва ли да са десетилетия...?

[lLady_MooN_RaiN]

Ох...Какво мога да ти кажа. Същата съм. Всъщност кого ли заблуждавам, много по-зле съм. Приятеля ми не е имал приятелка преди мен. Заедно сме от година и половина, а аз го ревнувам до припадък от момичетата, които е харесвал. Нормално е да е харесвал някоя...все пак е момче. Повече бих се учудила, ако ми беше казал, че никога не е изпитвал някакви чувства към момиче. От доста време сме заедно според мен. Разума ми разбира всичко. Но сърцето...сърцето. Изтръпвам, ако чуя името на някое момиче, което е харесвал. Знам всичко. Знам, че не е важна първата любов, а шървата истинска. Но как да заповядам на сърцето си. Така мъча и себе си и него... Знм и каква е причината да се държа така. Идва от ниското самочувствие. То не ми позволява да повярвам, че за него съм единствена и обича само мен. Това ме кара да треперя и плача от страх да не го загубя. А именно това е ревността - панически страх да не загубиш някого/нещо. Както виждате на думи съм голям философ...Но само на думи

[kifla]

И аз съм като теб пич ревнувам ужасно много от бифши,и това е нормално от части ..все пак те не стават изведнъй безразлични я .Колкото и да се опитвах да не ревнувам и аз като теб незнам защо не успях ...както в един от коментарите пишеше ревността е панически страх да не загубим човека до нас,но май именно с ревността ние го отблъскваме затова недей да ревнуваш ами се радвай на миговете ,които имате заедно