Здравейте...видях темата за "бивши", но се сетих да ви попитам за мнението ви за едно мое вечно човъркане...Аз не страдам за мои бивши, те оставят в мен единствено следите на моята промяна за по-добро,за нещо по-хубаво и съвършено в бъдещата ми връзка..Обаче едно нещо не ми дава да спя нощем - аз страшно мн продължавам да ревнувам приятелката си от бившия й - зная, че е глупаво, но нищо не мога да направя...може би всичко идва от факта, че тя ми е 1рвата и единствена и вече сме си заедно повече от 6 месеца. Той обаче й е също първият , но само и само за веднъж (1 път са спали заедно)... Аз съм я "изтървал точно една бройка" - хах, тъжна и иронична шега от моя страна… . Уви - ситуацията си продължава да бъде същата: това нещо продължава да си ме човърка...и не зная какво да правя..и с нея не малко пъти сме говорили за това, но всичко е дълбоко загнездено там, дълбоко в мен...Имаше 1 дълъг период на борба за нея...изпълнен с не малко болка и тъмни мисли..затова казвайки аз 6 месеца имам предвид официално 6 месеца, нещата се развиха по-рано при нас, но при тях (тя и старото и гадже) всичко продължаваше с обикновената ритмичност, с изключение на факта, че тя 2ри път не е правила секс с него..След всичко това аз успях да бъда с нея, тя го остави , аз съм щастлив сега..тя също..Не зная откъде идва всичко това – може би от факта, че преди бяхме мн добри приятели, че съм проследил с всеки свой дъх – всяка тяхна крачка…Факт е ,че ако те не бяха спали, моята ревност нямаше да ми покаже толкова много силата на чувствата ми към нея...Но тази ревност продължава и до ден днешен, тази болка оставя следи в мен всеки път като се сетя за това..дори в този момент пулсът ми бие силно и бързо..Някои казват, че човек щом сам не знае къде е точно в него причината, друг никой не би успял да му помогне…Но ето че аз най-искрено ви моля за помощ…дайте ми съвет и дано и 1 изречение ми покаже начина да избягам от този СОБСТВЕН затвор на съзнанието …