Ох...Какво мога да ти кажа. Същата съм. Всъщност кого ли заблуждавам, много по-зле съм. Приятеля ми не е имал приятелка преди мен. Заедно сме от година и половина, а аз го ревнувам до припадък от момичетата, които е харесвал. Нормално е да е харесвал някоя...все пак е момче. Повече бих се учудила, ако ми беше казал, че никога не е изпитвал някакви чувства към момиче. От доста време сме заедно според мен. Разума ми разбира всичко. Но сърцето...сърцето. Изтръпвам, ако чуя името на някое момиче, което е харесвал. Знам всичко. Знам, че не е важна първата любов, а шървата истинска. Но как да заповядам на сърцето си. Така мъча и себе си и него... Знм и каква е причината да се държа така. Идва от ниското самочувствие. То не ми позволява да повярвам, че за него съм единствена и обича само мен. Това ме кара да треперя и плача от страх да не го загубя. А именно това е ревността - панически страх да не загубиш някого/нещо. Както виждате на думи съм голям философ...Но само на думи