бях на училище и имах 1 час с класната,много точна и печена женица и тя ме видя че съм тъжна и подпухнала и ме гушна и аз и разказах всичко и тя ме успокои.после и по български трябваше да ме изпитва и аз нали и казах че съм имала лични проблеми и след като разгледахме няколко дискусий ме викна при нея и ми каза да си излея душата щото надуши че е свързано с любов и тя ме успокои.апък за "задушаването"наистина ако ме обичаше колкото твърдеше и как след години щял да идва секи ден в София и всичко щеше да го преглътне.то ние се виждахме рядко.той се опита да хвърли вината върху мен за това че седял по цял ден на компа и как не излизал с приятели,щото аз съм искала нон стоп да си пишем.това ест е леко изопачено.може на бъзик да съм го казала,абе както и да е..даже май започвам да хлътвам по едно момче от мойто даскало.