Видях темата Ревниви ли сте и се зачудих следното -
когато човек е ревнив има причина, а щом има причина, значи нещо е станало. Ще дам пример с мен - аз ревнува и то по някой път ( в повечето случаи) ревнувам и си го признавам, но сега идва и въпроса - ревнувам ли оправдано? Ревнувам, защото са ме излъгали и то са ме излъгали хора, които държа на тях, хора на които разчитам и обичаХ. След тези лъжи и т.н. бях молен няколко стотин пъти да ги забравя, но аз не мога и съответно ревността се показва, напоследак доста. Ревнувам и не от това, че е имало нещо между еди кой си и някой друг, а заради това, че са ме излъгали. Сега отричат да е било сериозно, то даже наистина не е било нищо - но е имало и мен точно това ме човърка. Та ревността си мисля, че ми е оправдана, защото веднъж съм бил (а после колко пътии..) предаден и аз съм го преглътвал това и вече не мога да се осъзная. Трябва ли да ми е гадно за човек, който така е постъпил с мен и трябва ли да продължа напред, без да се връщам към миналото (тоест към момичето) Надявам се някой да се постави на мое място, но и също така да си даде и мнението не само за мен, но и за самите тях в такива случаи.