Дръзнал да лъже

[LordOfLight]

Празна глава,
празно сърце,
чужда съдба,
в мойте ръце!

На кратко луда
или просто друга!
Не съм аз това,
не е мой погледа!

Не аз стоя сама,
не аз тъна в празнота!
Не аз се погубвам,
та аз не се притежавам!

Не аз крещя на никого,
търсеща нищо в нищото!
Не аз дълбая в стената,
за да достигна до светлината!

[Inconsolable]

Без думи...Страхотно е!!!

[LordOfLight]

Съблечени пред всички,
както никога!
Стари игрички,
по-трудни от всякога!

Загубили всичко
и малко отгоре,
Останали без нищо,
какво да сторим?!

Изпили всяка чаша
и пак сами на бара...
Само бармана слуша,
изповедта ни стара...

Пропиляли си живота,
без спомени лични,
на стих стар- строфа,
и пак сме безлични!

[sandra_21]

Браво =D> много са добри!

[DisciplineAndOrder]

Харесват ми!Особено второто!

[LordOfLight]

Малка стая,
врата към безкрая!
Безмълвна фигура,
стояща в ъгъла!

И капка капна,
и нож проблесна!
С кратък звук,
на тишината на пук!

И стъпка плаха
разбуди духовете!
Без старх от страха,
забравил слуховете!

И няма уплаха,
и всички са смели!
На гарвановите ята,
писъците спрели!

И няма смърт
за тялото!
Само мъст
за вялото!

В тишината ровено,
в тъмнината сторено!
В ръчичка стиснато,
в душата потиснато!

[LordOfLight]

Страхът кълни у нас
от миналите поколения,
потънали привидно в прах,
а той сега е с нови измерения.

Витае мирисът на прясна кръв,
терорът стана ежедневие,
а войникът – нова стръв,
обречен е в това сражение.

Чувам викове за помощ,
От тялото безжизнено!
Духа на войната, тука бродещ,
и всичко е прекършено!

Звук на куршуми
и кръвта се стича,
и труп безжизнен
пред мен се свлича!

И няма нищо вече,
само прах и тленни останки!
И всичко просто изтече
останаха прекършени осанки!

[meaningless]

Като цяло ми харесват. В почти всички (като изключим второто) римите са много добре подбрани. Харесавт ми метафорите ти. Единственото отрицателно, което бих могъл да кажа е, че в някои от текстовете се губи лраят. Т.е. няма "заключение". Просто текст, без да има колуминация, без нещо да се случва... може и да е само мое внушение, но мисля, че когато поемаш сериозна тема, би могла да ги правиш по-дълги, за да се усеща ясно посланието на стиха, а не просто красиво подредени думи.

[LordOfLight]

Не винаги чрез добавяне на нови стихове става по-добре, може в нещи съвсем кратко да се каже толкова много! Това, което имах да го казвам го казах в тези редове за мен са достатъчни! Иначе мерси за мнението!

[LordOfLight]

И бавно, надигайки се от гроба,
топлата, земна-майчина утроба,
погнах човека, дръзнал да ме разбуди,
сърцето мъртво да заблуди!

И покрита с кал и пръст,
тръгнах по земята да диря мъст,
насинена, надрана и с много рани,
покоя все някой трябва да брани!

С бавни стъпки, но бързо настигам
човека, посмял да ме лъже,
хаос в душата му вдигам,
правя мост от крехко въже!

Сам не ще избяга от собствената орис,
за помощ ще вика и рови в пръстта,
а там, воден от нечистива корист,
не ще се остави да гние плътта!

Жив-погребан, забравен,
ще бъде наказан за "бяла" лъжа!
Нечестен и много покварен,
сложих край на тази съдба!