По ирония на съдбата явно,точно преди 1 седмица писах есе за "Танталовите мъки", но не свързано с древногръцкия мит, а пренесено неговото значение, като символ на нашите мъки.

В писмената си работа, коментирах именно това-че живеем в едно егоистично общество, което вижда и се стреми да разреши САМО ЛИЧНИТЕ си проблеми, НО НЕ и тези, които касаят останалите.Толкова се задълбочаваме в съвсем посретсвени въпроси, че не успяваме да отдадем необходимото време и внимание на сложните и значими проблеми.

Аз може би съм, една от малкото, която не е гледала репортажа за въпросните дечица, но доколкото разбрах, положението им наистина е трагично.Ние тук колкото да се вайкаме, няма как да променим положението,освен демонстрирайки съпричастност(от, която всъщност никое от тези клети създания не се нуждае).

Те имат нужда от нещо съвсел елементарно и човешко-от грижа,топла прегръдка, хуманно отношение,задоволяване на физическите им потребности, независимо от здравословното им състояние.

Защото е много лесно да се агитират избирателите с кебапчета и бира по изборите, но когато възникне даден проблем или управниците бягат от него или затварят безкрупулно очи за съществуването му.