- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Криеница...
Когато бях малка,
се криех от тъмнината…
Тогава бях капка,
отронена от самотата…
Криех се, за да оцелея,
дори от виковете силни…
Исках просто да копнея,
без в мен да бушуват бури!
Сега, когато поотраснах,
и разбирам всичко зряло…
Усещам детския си страх,
преследващ ме в бъдещето бяло!
Крия се и сега,
защото криеницата продължава…
Крия се от живота,
защото не искам да порасна!!!
Infant Child...
И когато достигна зората,
преди тя навън да изгрее…
Ще убия с нежност самотата,
и слънцето своята скръб ще излее!
Strahotno e
дРъПнИ мЕ нА сИлА, рЪцЕтЕ мИ хВаНи..нАкАрАй мЕ дА вИкАм бЕз дА мЕ бОлИ пРеХаПвАй уСтНиТе мИ, еЗиКа мИ сМуЧи О, нЕкА вЪрШиМ лУдОрИи дО зОрИ {P}
Много е хубаво...отново много чувствено , много добре се справяш с писането![]()
A friendly look, a kindly smile, one good act, and life's worthwhile.
Благодаря Ви![]()
Infant Child...
И когато достигна зората,
преди тя навън да изгрее…
Ще убия с нежност самотата,
и слънцето своята скръб ще излее!
Намери хора, които да превърнат този текст в песен![]()
![]()