Искам да ви споделя нещо,на никого не съм го споделял и за това имах нужда да го кажа.Благодаря на всеки знам че темичката ще излезе дълга,но това е какво чувствам.
Значи това започна още през лятото когато се запознах с това момиче,което беше гадже на един мой приятел,тогава си казах да харесва ми,но нищо повече все пак е гадже на един мой приятел.И така първоначално не представляваше никакъв интерес за мен,помислих си това е поредното момиче(в смисал лигава,която незнае какво иска),но постепенно имах невероятния шанс да опозная какъв прекрасен човек е.От тук идва проблема,защото аз тотално се влюбих в нея,не не опотребявам думата любов еи така,защото наистина стана така.Просто бях толкова запленен от нея че почти постоянно мислех за нея в продължение на много време,едвам дочаквах да я видя отново.Дори да бях в най-лошото си настроение,нужно бе само да я видя и всякаш нищо нямаше значение всичко отминаваше покраи мен,когато се усмихнеше чувствах едно щастие неописуемо,когато си говорехме просто все едно бях в облаците.Видех ли някое друго момиче пак и само единствено за нея мислех,за мен тя беше единствена.Но както сигурно се досетихте проблема е в това,че тя е гадже на мой приятел,от кадето идва и най-голямата трагедия.Просто болката която изпитвах в продължение на толкова много време беше непоносима.Толкова силно се влюбих в нея,това чувствно преди беше непонятно за мен и просто найстина любовта е най-прекрасното чувство.Просто понякога ми се иска да не бях такъв безнадежден романтик.Искаше ми се да може да сме заедно.И тук ще вмъкна една мисъл:
It hurts to love someone and not be loved in return, but what is more painful is to love someone and never find the courage to let that person know how you feel.
И още една:
A sad thing in life is when you meet someone who means a lot to you, only to find out in the end that it was never meant to be and you just have to let go.

Просто ми е толкова гадно,че любовта ни е невъзможна.Че тя може би никога няма да разбере как я обичам.Благодаря ви че изчетохте темата.