Здравейте =]
Когато напуснах България голяма част от моя живот се промени, но мисленето не. Аз си останах Българка по душа, не исках да се променям... Излизам си с българска компания и бях на принципа, че гаджето ми задължително трябва да е Българин! И така и беше. Вече цяла година ходим с едно момче( Българин) много се разбираме и много се обичаме. Момчето мечта! А и толкова много ме обича, толкова пъти ми го е доказвал. Аз също го обичам, много! Той е просто невероятен!
Но от както започнахме училище нещата се промениха в отношенията ни. Запознах се с едно момче, Поляк по националност. Нищо особено, стои до мен в час по физика, шегуваме се...Кара ме да се усмихвам дори и след най-тежкия ми ден. Разменихме си телефоните, излизахаме няколко пъти заедно..само като приятели. Но днес ми каза, че ще се мести в друго даскало и ми призна някои неща...които ме трогнаха. Целунахме се дори...И този хубав за мен момент беше развален от образа на приятеля ми. Почуствах се много виновна
Днес нямах смелост да му призная какво е станало, защото знан колко ше го нараня.. И гадното е, че аз имам чуства към другото момче ( Поляка).. и въобще незнам какво да правя. Споделих с приятелка, получих само опреквания.." кво?! ти си луда, та той е поляк" Сега за мен това, че е той е Поляк за мен няма никакво значение, просто незнам как да постъпя с приятеля ми. Едни огризения ме гризат по цели дни..Толкова време заедно, толкова щастливи моменти ми е подарил, а сега аз му забивам нож в гърба.
Ще се радвам ако някой ми даде някаква насока и съвет