Така преди време бях писал тук.......


Значи много харесвам едно момиче, мисля, че "харесвам" е меко казано , едвали немога да дидаш без нея... Запознахме се в flirt4e.com и от тогава си пишехме секи ден по цял ден (НЕ ПРЕОВЕЛИЧАВАМ!!!) , видяхме се.Въпкреки , че сам притеснителен и малко срамежлив си прекарахме много хубаво. На следващия ден я попитах от тука на татака какво следва и ще ходим ли ? Тя отговаря "незнам" питам защо? Каза ми , че иска да бъде с мен , харесваме, иска да е до мен , но проблема е в това , че тя е на работа през седмицата от 9 до 18:30 , събота е на урок по математика , а неделя 6 часа рисуване! Нормално това да е проблем , все пак тя си има приятели и т.н. Тази работа ще трае до Януари месец и от тези 40 дена зависи всичко! Накрая решихме да опитаме въпреки , че ще е много трудно, аз много държа на нея и сам готов на сичко за НЕЯ !!! Какво да направя, за да тия 40 дни да минат гладко??? Какво да направя за тия 40 дни да не и стана безразличен като ще се виждаме 1-2 в седмицата ??? Иначе както казах тя също иска да е с мен !!! Тя е много мила,добра и не няква глезорана или нещо от тоя род, мисля си , че сам намерил правилното момиче! Ако има значение ТЯ е на 19 аз на 18! ПЛС ХЕЛП!!! ;( ;( ;(


Това беше моята история... Тогава решихме да опитаме, опитахме ! През този почти месец мене ме беше СТРАХ от това , че някой ден ще ми каже ДО ТУКА БЯХМЕ... ! Е и този ден дойде , а деня беше 10.12.2007... По нищо не личеше, че така ще завърши деня. Видяхме се ,седнахме в едно кафе , тя ми каза "мисля , че няма да се получи" след това си поговорихме , на мене очите веднага се насълзиха и едвам намирах сили да говора. Обиколихме 2 пъти НДК до като накрая НЕ СЕ ПРЕГЪРНАХМЕ ЗА ПОСЛЕДНО ! НЕ МИ СЕ ИСКАШЕ ДА Я ПУСКАМ, ревал сам като малко дете , не можех да говора , не можех нищо да и кажа, никога не сам вярвал , че може да е толко трудно, тя също се разплака и си личеше, че и на нея не и е лесно !!! След това се прибрах ! В скайп си поговорихме пак, тя каза , че тръпката изчезнала , че ги няма ли пеперудите в корема и , че е отвикнала да има човек до себе си ! Цяла вечер се чудя каде да се завра , изплаках си очите , сърцето ми се разкъса ! Още не мога да повярвам какво изгубих ПРОСТО НЕ МОГА ! За този почти месец изпитах чуства който не сам мислил , че мога да изпитам. .... Сега като знам , че няма ДА МИ СЕ ПОКАЖЕ НЕЙНАТА СНИМКА НА ТЕЛЕФОНА КОГАТО МИ ЗВАНЕ , ЧЕ НЯМА ЧАКАМ СМС ОТ НЕЯ , ЧЕ НЯМА ДА ОЧАКВАМ С НЕТЪРПЕНИЕ ДА МИ ПИШЕ НЯКАДЕ , НО НАЙ МНОГО МЕ БОЛИ ОТ ТОВА , ЧЕ НЯМА ДА Я ВИЖДАМ , освен ако не го правим като приятели ! Завършихме разговора, че ако се разобеди аз сам първия който ще разбере... силно се надявам това да стане ,защото в момента ми се иска да УМРА !!! Дори в момента рева и не мога да осазная какво стана , като смазан сам , сърцето ми е разбито.... мислех , че ще заспя, но уви не сам мигнал цяла нощ...
НЕЗНАМ КАКВО ДА ПРАВЯ , искам пак тръпката да дойде и МОМИЧЕТО ДА СЕ ВЪРНЕ ПРИ МЕН само това искам, много ли искам ??? ;(