Здравей.Знам,колко трудно и празно ти е в момента.Знам,че нямаш сили и желание за нищо,че като че ли за теб,времето е спряло,а животът е изгубил смисълът си,защото нея я няма.Няма го слънчицето на твоите дни, което е згрявало душата ти, което те е карало да се усмихваш, да се чувстваш пълноценно момче.

Колкото и непосилно да ти се струва, те съветвам да направиш усилия да я заличиш поне за момента от съзнанието си.Ако занапред ви е писано да бъдете заедно,ще сте.

"Когато имаш нещо,пусни го,ако то се върне при теб ще бъде твое,ако ли не-значи, никога не е било".Дай и време на момичето и виж как ще се развият неща,искрено ти пожелавам едни прекрасен ден да се съберете и дасте много,много ,много щастливи.Знам,че ти се налага да преживеееш много и да преминеш през много перипетии,но това е животът поредица от възходи и падания.Е след бурята, винаги идва затишие,дано и при теб да не закъснее и дано откриеш нещо,което да те разсее от мрачните мисли и да притъпи поне за секунда болката...