Хора,ЛЮБОВТА СЪЩЕСТВУВААА!!!

[rumka88]

Аз я открих
Направо не мога да ви опиша колко съм щастлива..и какво да описвам като то с думи не става просто не може да се опише!!
Толкова много съм щастлива,че ми се иска да изкрещя пред всички колко много се обичаме с приятеля ми!! Направо както казват "съм на седмото небе"от щастие...(е не прекалявам,що`т "многото хубаво не е на хубаво" и от време на време слизам и на Земята,обаче съм наистина адски много щастлива за това което ми се случва...Да на 19 години съм,а приятелят ми е на 21 направо незнам...не че си пасваме,ние направо се допълваме един друг и чувството е ненормално...уфф спирам що`то мога да напиша цял роман така както съм почнала...

та бих ви попитала изпитвали ли сте същото??? и при вас толкова силно ли е?

Ако ви се струва тъпа темата не отговаряйте! Но все пак ви благодаря!

[rihannka]

Много се радвам за теб,браво!ми аз ипитвам това 4увство пове4е от година..и наистина е страхотно

[alex4o]

ммм аз що отговоря,защото определено знам как се чувстваш и много се радвам за теб,чувството е простоооо неописуемо,нали аз съм с приятеля ми от 1 година вече ииии имам чувстото,че просто не мога да живея без него,обичам го толкова много иии с всеки ден го обичам все повече и повече..
а на вас с приятеля ти ви пожелавам мнооооого любов и още по-силна от сега и много щастие

[rumka88]

ами ние сме от половин година заедно и буквално НЕ МОЖЕМ един без друг !!

[LitTlE_BeBsIiI]

Мн съм щастлива като чета теми като твоите И аз съм изпитвала същото като теб в началото на връзката ни с моя приятел.Направо незнаех къде се намирам...вървях по коридорите из училище и си казвах "Щастлива съм,щастлива съм..най-накрая..." и се усмихвах като луда... Наистина беше нещо прекрасно,но не мисля,ч ще го испитам пак до края на живота си.Още много си обичам моето момче и миговете с него са върха и има тръпка....но не е както...тогава Просто...бях много нещастно момиче,комплексирано....пос� �оянно плачех и страдах...а той ме "измъкна" от това и ми даде най-голямото щастие на този свят-любовта си.Не искам никога да се чувствам отново както преди да го срещна

[kael]

много ясно че я има
\/ честито

[MiMcHeToOo]

О как ти завиждам ако знаеш (бяла завист естествено) За мен не съществува.. И не вярвам вече ;\

[rehab]

heheh kusmetliika si

[sasha_90]

Да,била съм толкова влюбена...Вече не.Но сега май пак почвам да се влюбвам,а това не е добре.

[koalka]

Да, наистина е прекрасно чувството...спор няма.Дано още дълго време да сте така влюбени.

[slun4evo]

Аз все още не съм я открила и за мен не съществува, за мен няма разходки под звездите с любимия човек както става в сапунките. Когато намеря човек, който да обичам и той мен тогава може би ще повярвам, но до тогава за мен споделена любов няма.

[n1ght_shadow]

Хора,ЛЮБОВТА СЪЩЕСТВУВААА!!!

недумай... ^_^

[mgxpower]

Честито..Наистина знам как се чувстваш в момента и се радвам много за теб!Няма по-приятно чувство от това да си адски влюбен в някого пожелавам това чувство да те сапътства още дълго!
Има истинска любов , която съществува просто някой все още не са я срещнали , но по-добре късно отколкото никога!

[Yung-Joc]

честито все пак пък за тези дето не са я открили не бързайте се ще се въвлечети и вие началото си има и край ама едва ли ще ви е толкос забавен и интересен края / абе май нещо не се израсих много смислено

[Lashes]

честито за съжаление аз все още нямам този късмет

[Seducti0n]

Здравей.Въпреки това, че не те познавам, искрено се радвам за теб и за това че любовта, те прави толкова щастлива.Искрено се надявам и занапред да бъде така и чувствата по между ви с времето да стават все по-силни,стабилни,дълбоки и истински.Пожелаавм ви да сте живи и здрави от там насетне нещата,сами ще се случавта.

ОБИЧАЙТЕ СЕ Не спирайте да си доказвате един на друг,колко много държите на връзката ви,бъдете щастливи.Ауууу,изпълнихте ми сърцето.Е явно наистина има любов,колкото и аз да я отричам...

[MoOnLiGhT_ShAdOw]

Мн съм щастлива като чета теми като твоите И аз съм изпитвала същото като теб в началото на връзката ни с моя приятел.Направо незнаех къде се намирам...вървях по коридорите из училище и си казвах "Щастлива съм,щастлива съм..най-накрая..." и се усмихвах като луда... Наистина беше нещо прекрасно,но не мисля,ч ще го испитам пак до края на живота си.Още много си обичам моето момче и миговете с него са върха и има тръпка....но не е както...тогава Просто...бях много нещастно момиче,комплексирано....пос� �оянно плачех и страдах...а той ме "измъкна" от това и ми даде най-голямото щастие на този свят-любовта си.Не искам никога да се чувствам отново както преди да го срещна

Аз бях по подобен начин. Бях напълно отвратена от всичко в живота, от всичката злоба, от лицемерието... Да не говорим, че смятах и любовните връзки за глупост, че носят само мъка и разочарование... Това даже преди да се запозная с него, защото след като се запознахме, преди да се съберем, имаше 4 месеца, през които в почти всяка секунда той беше в мислите ми, плачех доста, намалих си успеха... Но накрая, след вечерта, когато ме беше поканил да посрещам заедно с него и компанията му у тях изгрева на 1-ви юли, бях неописуемо щастлива. Събрахме се 6 дни по-късно, но и през тези 6 дни нямаше нещо, което да развали щастието ми. А и сякаш вместо да се изтъркват чувствата ни, стават по-силни... Ето това е нещото, което ми дава сили в живота, както и вярата и надеждата ми, че приказката ще продължи... Това е също и причината да мисля, че човек обича истински веднъж в живота си - защото не вярвам да съществува друг, на когото да мога и да искам да дам това, което съм дала или съм готова да дам на настоящия си приятел. Единственото, което ме притеснява, е фактът, че е много малко възможно от първия път да съм уцелила точния човек (не съм имала преди това приятел, защото исках човек, когото наистина много харесвам), и че понеже сме на по 16 и 17 години, животът би могъл да ни раздели, да не говорим за малката вероятност на по-малка възраст да се изпитат истинските, дълбоки чувства и това една връзка да продължи до 25+ години. Остава ми само да вярвам, че ще намерим начин да сме заедно въпреки всичко...

[ZaHaRcHe]

Аз я открих
Направо не мога да ви опиша колко съм щастлива..и какво да описвам като то с думи не става просто не може да се опише!!
Толкова много съм щастлива,че ми се иска да изкрещя пред всички колко много се обичаме с приятеля ми!! Направо както казват "съм на седмото небе"от щастие...(е не прекалявам,що`т "многото хубаво не е на хубаво" и от време на време слизам и на Земята,обаче съм наистина адски много щастлива за това което ми се случва...Да на 19 години съм,а приятелят ми е на 21 направо незнам...не че си пасваме,ние направо се допълваме един друг и чувството е ненормално...уфф спирам що`то мога да напиша цял роман така както съм почнала...

та бих ви попитала изпитвали ли сте същото??? и при вас толкова силно ли е?

Ако ви се струва тъпа темата не отговаряйте! Но все пак ви благодаря!

Мноро се радвам за Теб..Дано да си открила любовта на живота си .Ако е така бори се за нея и не я пропускаи...Защото живота дава само 1 шанс да я откриееш..Аиде успехче и мн да се обичкате

[*.~*` *~* anaRial *.~*.`*]

Честито да ви е И занапред бъдете все така! Много щастие!

[love_girls]

Честито на печелившите
Много се радвам за вас и аз сега съм влюбен , но уви е трудно да се боря за това чувство , но се надявам скоро да го направя успешно, а на вас желая безпроблемно да изживеете страхотното чувство което никой наркотик не може да пресъздаде

[50cent]

е хубуу де

[DisciplineAndOrder]

Има я.
Но аз самата не съм я открила все още...

[slun4ice_90]

И аз много се раздвам за вас,желая ви много да се обичате и да сте много щастливи Любовта е велико и несравнимо чувство,което всеки човек трябва да изживее поне веднъж в живота си :P

[mcaf]

Ами... не мога да се съглася, че съществува... поне за сега

[taffyy]

Е изпитвам го но в момента момичето към което го изпитвам е с друг.