Мн съм щастлива като чета теми като твоите И аз съм изпитвала същото като теб в началото на връзката ни с моя приятел.Направо незнаех къде се намирам...вървях по коридорите из училище и си казвах "Щастлива съм,щастлива съм..най-накрая..." и се усмихвах като луда... Наистина беше нещо прекрасно,но не мисля,ч ще го испитам пак до края на живота си.Още много си обичам моето момче и миговете с него са върха и има тръпка....но не е както...тогава Просто...бях много нещастно момиче,комплексирано....пос оянно плачех и страдах...а той ме "измъкна" от това и ми даде най-голямото щастие на този свят-любовта си.Не искам никога да се чувствам отново както преди да го срещна