- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Хора,ЛЮБОВТА СЪЩЕСТВУВААА!!!
Аз бях по подобен начин. Бях напълно отвратена от всичко в живота, от всичката злоба, от лицемерието... Да не говорим, че смятах и любовните връзки за глупост, че носят само мъка и разочарование... Това даже преди да се запозная с него, защото след като се запознахме, преди да се съберем, имаше 4 месеца, през които в почти всяка секунда той беше в мислите ми, плачех доста, намалих си успеха... Но накрая, след вечерта, когато ме беше поканил да посрещам заедно с него и компанията му у тях изгрева на 1-ви юли, бях неописуемо щастлива. Събрахме се 6 дни по-късно, но и през тези 6 дни нямаше нещо, което да развали щастието ми. А и сякаш вместо да се изтъркват чувствата ни, стават по-силни... Ето това е нещото, което ми дава сили в живота, както и вярата и надеждата ми, че приказката ще продължи... Това е също и причината да мисля, че човек обича истински веднъж в живота си - защото не вярвам да съществува друг, на когото да мога и да искам да дам това, което съм дала или съм готова да дам на настоящия си приятел. Единственото, което ме притеснява, е фактът, че е много малко възможно от първия път да съм уцелила точния човек (не съм имала преди това приятел, защото исках човек, когото наистина много харесвам), и че понеже сме на по 16 и 17 години, животът би могъл да ни раздели, да не говорим за малката вероятност на по-малка възраст да се изпитат истинските, дълбоки чувства и това една връзка да продължи до 25+ години. Остава ми само да вярвам, че ще намерим начин да сме заедно въпреки всичко...Първоначално написано от LitTlE_BeBsIiI
"Хората правят живота толкова интересен. Представяш ли си, че във Вселена с толкова чудеса те успели да измислят скуката? Удивително!"