Има едно момче,което от цяла вечност е в живота ми.И не зависимо от обстоятелствата,винаги съм го обичала.Някъде две години бях луда по него,но после попаднах в друга компания за известно време и си бях въобразила,че съм го забравила,че дори не ми пука за него.Нямах нужда да си говорим,дори имах чувството,че ако несе е срастнал така с живота ми ,няма да се сещам за него.
Но времето минаваше и аз разбрах,че го обичам..като приятел .Защото прекалено много време съм му отделила,за да не го обичам.
Всичко беше перфектно,докато наскоро установих,че лъжа себе си.Искам го до мен,искам го за себе си.Искам да говорим за нас,а не да му помагам да свали някоя идиотка,която дори не го заслужава.
И просто..не знам..знам само отворя ли дума,ще съсипя приятелството ни.И така ..един омагьосан кръг..и има ли изход?