като си хвана някое гадже винаги става така, че много бързо забравям защо съм го харесала и започвам да виждам само недостатъците му... след което нещата приключват с гръм и трясък, нечие разбито сърце и повече никога не се виждаме.
ПЪЛНА ЗАГУБА!!! тогава каква е идеята да ходиш с някого?
след това осъзнах, че просто подхода ни е грешен. винаги има някаквя причина да се разделиш с даден човек. няма да ти казвам да ходиш да говориш с него да се съберете или поне да се разберете, защото явно не се е получило, но това не значи, че не трябва да ти остават хубави спомени.
при положение, че толкова много го обичаш и държиш на него, можеш поне да го запомниш с хубаво...:
първият път когато сърцето ти е заблъскало докато си го гледала в очите и си имала чувството, че на лицето ти е изписано колко много искаш да го целунеш;
как плоските му шеги винаги са успявали да те разсмеят;
моментът, в който устните ви са се докоснали за пръв път;
начинът по който те поглежда от другия край на масата в заведението и четеш в погледа му същото, което се чете и в твоя - че не можете един без друг...;
първият път когато голите ви тела са се допряли и си имала чувството, че ще умреш от страх, че този момент ще свърши и си се молела телата ви да се слеят в едно, за да не се разделяте никога повече...
ако наистина си го обичала някога, винаги трябва да помниш тези моменти, защото не е сигурно, че някога отново ще имаш това щастие... сигурно е само, че нещо толкова хубаво ти се е случило и не трябва да зябравяш това чувство, а да го пазиш като очите си...
