Чувствам се ужасно... Вчера се скарах с приятеля си, по-точно - аз му бях много обидена... Днес все още му се сърдех... Когато той направи още нещо, което ме засегна...
Не става въпрос нито за изневяра, нито за някаква измама...
Просто за изказвания и постъпки от негова страна...
До преди малко беше тук, лицето ми беше толкова ледено, че сякаш не бях себе си... Не знам, сякаш ми е омръзнало да прощавам с лека ръка...
А аз съм му прощавала много по-тежки обиди, просто от снощи нещо е различно...
Обичам го, имам нужда от него... Когато ме прегърне, сякаш политам... Звучи клиширано, но е самата истина!
Сега, когато той седеше и ме гледаше с големите си сини очи, сърцето ми се свиваше до болка. Но аз не потрепвах... В повечето случаи мълча, стараейки се да не създавам излишни проблеми...
Но не и днес. Сякаш исках просто... не можех да кажа поредното "няма нищо"... Защото има нещо... и то не е малко...
Едва се сдържах да не се разплача преди да си тръгне. И сега, когато вече го няма, плача като малко дете и се чудя защо просто не го гушнах да му кажа, че го обичам и че му прощавам...

Съжалявам, че пускам тема... Просто имам нужда някой да чуе това, което изпитвам... И не искам този някой да е познат... Благодаря все пак, че отделихте от времето си...