Цитирай Първоначално написано от SWASTICA
Цитирай Първоначално написано от ivakavlad
от вече повече от 4 години съм лудо влюбен в едно момиче дълго време го крих неисках да си развалим приятелството през това време правих клипове, писах стихотворения за нея, разкази дори и 1 кратък роман накрая реших да и кажа какво чувствам към нея.Отидох при нея и и излях душата казах и колко много я обичам че тя за мене е всичко на този свят но тя ми каза Влади (така се казвам) въобще не ме занимавай неискам да те виждам повече това стана преди около месец от тогава не съм спирал да рева и да си задавам въпроса "Господи защо всички лоши неща все на мен се лучват"(принципно имам и други проблеми но няма да ви занимавам с тях)отговор досега не съм получили надали ще получа да ви призная честно и в моментс седя гледам възножно най-депресиращите любовни клипове и рева и немога да спра да рева,немога нощем да спя,не ям,не пия нищо, даже и неизлизам освен до училището и до нас

Благодаря че отделихте време да четете "превземките" на един 16 годишен пикльо
Господи защо всички лоши неща все на мен се случват?
Когато се молим на Господ,се надяваме да чуе нашите молитви.....Мнозина казват,че Господ не чува нашите молитви,отговора е:Господ чува всяка една наша молитва,просто в повечето случаи отговора е .....НЕ!Замислял ли си се,че любовта е много по коварна от омразата,дори по зовеща и от болката.....защо всички си мислят,че любовта е нещо красиво и хармонично?Защо винаги ни нараняват тези които обичаме?Защо преживяваме всичко това?Толкова болка,толкова мъка.....толкова сълзи,но за какво?Задай си въпроса:За какво плача?НЕ,не плачи за нея...НИКОГА не плачи за това,което не плаче за теб!Болката е неуписуемо пронизваща и дълбока,болки във стомаха,постоянно чувство на притеснение,депресия,апети та намалява,желанието за живот изчезва...Ще ти кажа защо,защото всички те твой представи,всички твой мисли и всички твой фантазии са били свързани със това момиче...Мозъка ти възприема нея,като начин на живот,дори като самия живот.......Тази функция на мозъка е 97% еднаква със едно друго състояние.Ако някога разбереш,че ще умреш след седмица,ще имаш същите симптоми,защото мозъка,ще възприема,че ще загубиш всичко което имаш(това е състоянието което е 97% еднакво със сегашното ти положение).....И затова толкова много те боли...Понякога трябва да ни боли,понякога трябва да страдаме...понякога нашите проблеми ни се струват на-големи сред всички останали...Познавам човек,който бе женен,наскоро се разделиха....Човека е адски възрастен....и знаеш ли защо са се разделили?Жена му е казала:Никола(така се казва той),никога не съм те обичала,никога не съм била щаслива с теб,никога не ми е било приятно да си до мен,и аз незнам,защо направих такава грешка в живота си....Той и казва:Нямаш ли поне един щаслив спомен с мен.....А тя му отговаря:"Единствения щаслив момент за мен е сега,когато ти казвам,що за утрепка си.....Ти си просто една грешка в живота ми"...Съсипан със сълзи на очите си ми каза:30 години от живота ми са били просто лъжа,30 години заблуда.....30 години от живота ми в който всичко което имах се оказа фалшиво....Даде ми съвет,който ще дам и на теб...."Бори се-Живота е гаден!Радвай се-защото утре може да не дойде!Обичай САМО ТОГАВА,когато те обичат!Не мисля,че всичко това което ти написах би ти променило настроението с каквото и да е ....но все пак замисли се.....щом не икса да е с теб,значи така трябва,така е било писано,а може би е за добро..Да предположим,че е с теб,но няма чувства...Как би се чувствал ти?Обичан?Не.....ПРЕДАДЕН!Вси чки тези съвети"Има много други момичета,има много други,които ще обичаш..." за теб са просто хвърчащи слова...Запомни ми думите...Един ден,ти ще се влюбиш,един ден някой ще споделя любовта ти...Няма да е скоро........но....един ден......Ден,който няма да очакваш,ден в който всичко ще се промени.....Жалкото е,че всичко на този свят се връща...Тя те е наранила,и тя ще бъде наранена....ще я боли,точно както те боли и теб....И аз съм във същото положение,всичко което имах просто си отиде...Единственото,което се промени в мен е държанието ми...станах студен,станах безразличен,станах едно шинабо копеле без чувства....Никога няма да повярвам на нечие"Обичам те" и никога няма да кажа думите"Обичам те"...Ще те боли,но ще ти мине...Приятелю,колкото по скоро забравиш за това,толкова по скоро ще се оправиш...Просто приеми,че това е степен в живота ти която трябва да преодолееш,а и си на 16,има време....и ти ще бъдеш щаслив....Сега момчетата сме доста по чувствителни от момичетата дори.....
И аз нямам приятели,и аз нямам понзнати,но ще ти кажа нещо:Така е по добре!Един ден ще разбереш,че всичко което ти казах е истина...
Когато се прегръщаш и целуваш с момичето до теб,може да си спомниш за тези редове и да се замислиш......
дълго но до последната буква вярно