Хора немога неиздържах и реших да ви напиша това което изпитвам.Така...Всичко започна в началото на май месец тази година когато се запознах с едно момче в скайп писахме си много дълго докато не дойде лятото и когато по центъра се виждахме мен много ме беше срам от него и все едно бягах после обаче се оказа че с него сме били съседи в стария ни квартал,като малки сме си ходили по рождени дни ,оказа се съответно че и нашите се познават.Много се сближих с него започнахме да излизаме наляво надясно и страшно много се привързах към него една вечер тои много дълго ми се моли да му призная нещото което ме измъчва и когато му казах ч го обичам тои ми каза че неиска гадйе за6тото е мн силно наранен и неиска да нарани и мен след време напоследък спряхме да си пишем НО аз го обичам повече живота си и ако щете вярвайте спя с две възглавници едната гушкам а на другата е главата ми всяка вечер заспивам плачейки защото ме боли че на него явно не му пука за мен много го обичам незнам какво да правя никои друг не ми харесва и не ми привлича вниманито с никой друг н ми се получават нещата защото всяка една минута си мисля за него и всичко ми напомня него и наранявам всички около мен защото немога да им отдам необходимото внимание и обич