Отговор в тема
Трябва ми Литературно интерпретативно съчинение на тема "Невъзможното завръщане" в стих. "Скрити вопли" на Димчо Дебелянов!Благодаря на тези,които ми помогнат.
т.7
krem4et0
Виж това:
Невъзможното завръщане в бащиния дом
(съчинение – разсъждение)
Лирическият герой на Димчо Дебелянов е сложна и противоречива личност, в която се борят силата и безсилието. Характерно за Дебеляновия човек е отчуждението му от света на другите. Той се чувства сам сред тълпата, сам в града, сам в действителност. Душата му е измъчена, разкъсана, изтерзана и се стреми към мечтани светове, копнее за хармония и равновесие. Непреодолимата жажда за душевен мир и покой неизбежно го връща към родния дом, превърнат в скъп спомен.
Най-типичен за Дебеляновата поезия е мотивът за завръщането, дал основен лирически сюжет на елегиите „ Да се завърнеш в бащината къща” и „Помниш ли, помниш ли...”. Връщането назад във времето заявява естествената носталгия към светлия свят на детството, на бащината къща, на родното градче и миговете на приятелство и разбирателство. Завръщането е пътуване към себе си, към родното, към корените, към вечното. Но завръщането е и всъщност раздяла, защото домът, граден от утвърдените стойности, е спомен, сън и невъзможно убежище за раздвоения човек на модерните времена.
Мотивът за завръщането в чистия свят на детството е перносифициран в образа на родния дом, при опрощаващата майка. Поезията на Дебелянов е вътрешно насочена към дома и той се явява като един от смисловите центрове в поетическия му свят. Завръщането в родния дом е завръщане в свят, изпълнен с безгрижие и мечти, с обич и топлина. Домът присъства в пространството на родното чрез ключовите думи - бащината къща и нейния праг, с двора, със „стаята позната” и „старата икона”, а в символно - с иконописното присъствие на майката.
Майката за Дебелянов е не само изповедник на сина в момент на обезверяване и умора, но и опора, изпълнена с нежност и безсилие едновременно. Нейната усмивка блага е последен „пристан изаслона”, който връща на героя изгубената топлина.
Пътят към сбъдването на мечтата – завръщането у дома , минава през „тихия двор с белоцветните вишни” („Помниш ли, помниш ли...”) и спира най-напред до къщния праг. За поета, прагът е най-подходящо място за срещата, така жадувана от сина и майката. Прагът символизира преходът между познатото и непознатото, между домът и чуждия свят. С този поетичен момент в стихотворението навлиза библейският мотив за завръщането на блудния син.
В елегията „Да се завърнеш в бащината къща” нежно и донякъде неопределено са загатнати причините, които водят блудния син към бащината къща. Тези причини са свързани с настоящото нерадостно битие на героя, с носталгията му по топлия свят на рода, с копнежът му към родовите корени. Лирическият глас е подчинен на желанието на героя да намери пристан и утеха. Така, угнетената душа на поета, сблъскала се с безброй разочарования, се завръща в своя тих и уютен пристан:
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
„Пътуването” към родното в красивия свят на спомена завършва със двустишието:
Аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина.
Миналото е единствен „пристан” за скръбната душа, простила се с мечтата за бъдещето: „че мойто слънце своя път измина”.
За Димчо Дебелянов е невъзможно да усети задълго покой в родния пристан. Мисълта за завръщането е един светъл копнеж, но напълно неосъществим, безвъзвратно изгубен. Това поражда елегичния тон на творбата. Мислено се борят два свята - на миналото, свързан с радостта и близостта, топлината и безгрижието, и на настоящето, изпълнен с отдалечаването и мъката, със студенина и безнадеждност. Надделява усещането за обреченост, защото той -„печален странник”, остава чужденец в света на родното, а унесът в сладкия спомен му помага още по-жестоко да осъзнае настоящето:
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
Скритият вопъл на скръбно „завърналия” се в реалността „странник” от красивото „пътуване” в миналото е най-искрено изповяданата тъга на Димчо Дебелянов в елегията „Да се завърнеш...”. Това е спотаената болка на поета, „напразно спомнил майка и родина” - духовен пристан на скръбния блян за щастие. „Да се завърнеш” в „дома” на родното, без да забравиш скръбта на сърцето, е най-красивото „носталгично пътуване" в лириката на Димчо Дебелянов.
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
Това вече го прочетох....Трябва да е лис о това е съчинение расъждение....ако имаш нещо друго ще сам ти благодарна да ми го дадеш....
Няма нужда да пускаш по сто пати 1 и съща тема. Отговорила съм ти вече в другата:
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=147267
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)
Май не си си научила добре урока за "ЛИС" (литературно интерпретативно съчинение).Първоначално написано от Uchenichkata
Това вече го прочетох....Трябва да е лис о това е съчинение расъждение....ако имаш нещо друго ще сам ти благодарна да ми го дадеш....
ЛИС надгражда знанията ни за съчинение разсъждение , и отговор на литературен въпрос . Чрез ЛИС пишештия влиза във диалог с автора .
<-- Еи т'фа е накратко.. ЛИС почти не се различава от съчинение разсъждение .
На мен пък ми трябва ЛИС за същото произведение на тема "Спомен и скръб в Скрити вопли". Ще съм безкрайно благодарна ако някой мове да помогне
sexa_na_kompleksa Мерси много за топика свърши ми работа
Спешно ЛИС за Завръщането в бащината къща-духовна опора и утеха
мерси предварително
ПОМОЩ
ТРЯБВАТ МИ ЛИТЕРАТУРНИ ИНТЕРПРЕТАТИЧВНИ СЪЧИНЕНИЯ ПО СЛЕДНИТЕ ТЕМИ:
1.ПРИРОДАТА И ЧОВЕКЪТ В СТЪХОТВОРЕНИЕТО,,тИХИЯТ ПРОЛРТРН ДЪЖД''
2.ДЕТСТВОТО,ДОНЪТ И МАЙКАТА -,,СКРИТИ ВОПЛИ''
3.СЪДБАТА НА ЧОВЕКА В СВЕТА НА СОЦИАЛНАТА НЕПРАВДА
4.ПРАЗНИЯТ ЖИВОТ НА ПРАЗНИТЕ ХОРА-,,ДАМАТА С РЕНГЕНОВИТЕ ОЧИ''
ТРЯБВАТ МИ СПЕШНО.
ПРЕДВАРИТЕЛНО ВИ ПЛАГОДАРЯ.
Споменът е завръщане в миналото, припомняме на желаното. Единствено там мечтите се сбъдват. Споменът е отношение към миналото. Той пряко се свързва с мотивите за пътя и пътуването в художествената литература. Пътят е метафора на живота, а „пътуването” към неговия смисъл, макар и в условен план, дава възможност на човека да открие своята идентичност. Пътят се свързва и с изпитанията, през които преминава човекът, търсещ себепознанието.
Пътят и споменът за миналото са основни теми в творчеството на Димчо Дебелянов. В „Да се завърнеш...” споменът е осмислен като жалба по нещо ценно, изгубено в миналото, отказ от реалността, завръщане към едно „високо” и желано „преди”. „Спомнянето” е своеобразен път, възраждане на една минала реалност. Актът на припомняне е духовно събитие, провокиращо екзистенциални размисли. То осмисля битието на лирическия субект в настоящето, компенсира усещането за самотност и чувството за изгубеност. Завръщането към спомена е единствен изход от бездуховното настояще, съдба и избор за човека в елегията на Димчо Дебелянов. Миналото е осмислено като ценно и пречистващо, противопоставено е на едно принизено и грозно „сега”.
Човекът в художествената литература е различен от другите чрез условността на действията си, които са изживени като реални. Лирическият АЗ в „Да се завърнеш... ” се самозаявява в света на творбата чрез „спомнянето”. Така се постига оценностяване на припомнянето, то е спасение от празнотата на настоящето. Споменът е бягство от реалността, пътуване към миналото. Елегията на Димчо Дебелянов силно въздейства с фолклорно-митологичните и библейските реминисценции. Мотивът за завръщането на човека към едно „високо” и желано „преди” препраща към митологичното осмисляне на отминалото сакрално време. То е „пристан” на високи пориви и мечти. В българския фолклор завръщането се свързва с ходенето на гурбет. У Димчо Дебелянов завръщането към миналото е от екзистенциален порядък. То е единствен изход за героя на творбата от самотата и скиталчеството в настоящето. Темата за самотата и скиталчеството на човека в модерния свят препраща към текстовете на Христо Ботев - „На прощаване”, и на Иван Вазов - „Немили-недраги”. Ако за героите на двамата автори самотата и скиталчеството са наложени от обстоятелствата, то за лирическия субект в „Да се завърнеш... ” те са съзнателно избрани. Героят на Дебелянов сам напуска грозната реалност, избирайки „спомнянето” като основен модус на съществуване. Именно тук откриваме убедителни аргументи на тезата за безусловната ценност на миналото и акта на припомняне.
Към важни идейни внушения води и визията на спомнянето. Времето и мястото на спомена пораждат светлата гама на чувствата, близка до сакрално значимото. Интимността на спомена получава емоционален „ореол”. Реалността чезне, „стапя” се в духовното безплътие на изплувалия спомен. Пред „храма” на душата, осветен отминалото, вечерта „смирено гасне”, нощта е „тиха”, не нарушава покоя на оживелия в съзнанието спомен. Пораждат се асоциации за уют и спокойствие. Лексемата „приласкае” алюзира скрита от света нежност.
„Бащината къща" е цел на споменното завръщане. Домът е сакрално пространство, превръща се в условен „олтар” в „храма” на спомена, изпълнил със синовен трепет душата на лирическия герой. Към такива идейни внушения отвеждат и присъствието на майката, и иконата в дома. Пораждат се асоциации за чистота, извисеност, святост на света, в който героят на Димчо Дебелянов се завръща. Изминал дългия път на „спомнянето”, той сякаш остава само „морен поглед”, „изтлява”. Завършването на пътуването към света на миналото пред „старата икона” недвусмислено определя света на спомена като свят на тихата красота, уюта, светостта. Това е свят, към който героят на Димчо Дебелянов се стреми.
Символиката на „прага” също отвежда към важни идейни внушения. Това е мигът на среща между майка и син, но преди той да се е завърнал. Срещата е мечтана, но реално изживяна като поетична изповед. В традиционните представи образът на майката е свят, тя е олицетворение на нравствеността. В контекста на българската фолклорна традиция май ката се свързва с домашното огнище, светостта, жертвоготовността. Елегията на Димчо Дебелянов отново препраща към Ботевата поема „На прощаване”. Ботевият лирически герой се завръща у дома, за да потърси прошка и подкрепа от майката за избрания път. Завръщането за Ботевия лирически герой се свързва и с радостта от победата над тирана, и с извоюваната свобода. В „Да се завърнеш...” единствена радост за лирическия АЗ носи споменът-завръщане. От друга страна, завръщането се свързва и с осъзнатата елегичност на изминатия житейски път („мойто слънце своя път измина...”). Сякаш героят в елегията на Димчо Дебелянов за последен път си „спомня” красотата. В контекста на творбата образите на майката и иконата, като съкровена духовна същност, символизират вечното в живота. Оказва се, че лирическият герой се завръща в света на спомените, в храма на светостта, за да се сбогува с него, за последен път да се докосне до същностното, ценното, бленуваното.
В контекста на „Да се завърнеш... ” глаголите „помня”, „бленувам”, „мечтая” са функционално заменими. „Спомнянето” е не просто припомняне на една минала реалност, но и копнеж, силно желание за възраждане. Завръщането към света на миналото е бленувано пътуване към бъдещето. И двете условни проекции на „завръщане” и „пътуване” са невъзможни. Те са извън реалното. Завръщането към миналото чрез спомена за него е единствена духовна проекция на елегичния блян. Мечтата за пътуване към бъдещето е трагична. Елегичен блян и трагична мечта се „срещат” в реалната изповед на лирическия АЗ. Проблемът за времето в ли ри ката на Димчо Дебелянов е поетично спомняне на преживяно и пожелано. Границата между „сега” и „преди” е лирично разколебана. Блянът, копнежът по духовност противостои на грозната проза на живота, а домът, към който лирическият АЗ се завръща, е контрапункт на града. Лирическият АЗ в „Да се завърнеш... ” търси утеха и спасение в спомена за миналото.
Бленуван и желан, светът се превръща в дом на миналото. Той е мечтан като несъществуваща реалност. В разминаването между мечта и реалност, копнеж и действителност се ражда болката на лирическия герой в елегията на Димчо Дебелянов.
Много ви моля трябва ми съчинение разсъждение на тема:
Спомен,реалност и блян в елегията Скрити Вопли
Трябва ми за понеделник.Ще съм ви много благодарен.
Пробвах да напиша,но не се получи
Благодая предварително
Bugattitto
МОЛЯ ВИ, ТРЯБВА МИ ИНТЕРПРЕТАТИВНО СЪЧИНЕНИЕ НА ТЕМА ,, МОТИВЪТ ЗА НОСТАЛГИЯТА ПО МИНАЛОТО НА ,,СКРИТИ ВОПЛИ'' ? ЗА ПОНЕДЕЛНИК МИ ТРЯБВА
Виж това:МОЛЯ ВИ, ТРЯБВА МИ ИНТЕРПРЕТАТИВНО СЪЧИНЕНИЕ НА ТЕМА ,, МОТИВЪТ ЗА НОСТАЛГИЯТА ПО МИНАЛОТО НА ,,СКРИТИ ВОПЛИ'' ? ЗА ПОНЕДЕЛНИК МИ ТРЯБВА
http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0...BD%D0%BE%D0%B2
http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0...BD%D0%BE%D0%B2
http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0...BD%D0%BE%D0%B2
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
МЕРСИ МНОГО ЗА САЙТОВЕТЕ !!
Трябва ми ЛИС на тема Светът на спомени и мечтите в ,,Скрити вопли''
и ЛИС на тема ,,Умората от безутешните дни и копнежа за бягство от нея''.Спешно е,моля ви.
Виж това:
http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0...BD%D0%BE%D0%B2
http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0...BD%D0%BE%D0%B2
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
Трябва ми СПЕШНО ЛИС на тема "Празният живот на празните хора" моля ви трябва ми за утре 27.10.10г.
Въху кое произведение?Трябва ми СПЕШНО ЛИС на тема "Празният живот на празните хора" моля ви трябва ми за утре 27.10.10г.
И защо пишете тук?
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
ЛИС на тема "Празният живот на празните хора" - от разказа на Светослав Минков "Дамата с рентгеновите очи"
Виж това:
http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0...BA%D0%BE%D0%B2
http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0...BA%D0%BE%D0%B2
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
Моля помогнетееее!!!!! Трябва ми ЛИС на тема Конежът по бащината каща от Димчо Дебелянов за утреее 01.11.10г
Спешно ми трябва ЛИС по темата '' Домът като смислов център в стих. на Димчо Дебелянов, да се завърнеш..'' трябва ми за утре 4.11
Виж това:
http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/47-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D1%87%D0%BE-%D0%B4%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D 0%B2/437-%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B4%D0%BE%D0%BC-%E2%80%93-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D 1%82%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0-(%D0%9B%D0%98%D0%A1-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83-%E2%80%9E%D0%94%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%88%E 2%80%9D)
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
За четвъртък ми трябва интерпретативно съчинение на тема -- Носталгията но детството и бленуваното завръщане в родния дом в елегията на Д. Дебелянов "Да се завърнеш..." Ще съм много благодарна ако някой може да помогне.
СПЕШНО МИ ТРЯБВА ЕСЕ НА ТЕМА ''ПОСТИЖИНА ЛИ Е ХАРМОНИЯТА ? '' ЗА УТРЕ МИ ;( ;( ;(
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
