Темата е глупава, но... моят приятел страшно много ми липсва.
Остават още 6 дена, докато си дойде, а аз едва ли не броя часовете..
Адски много го обичам и ме е страх, че ще го загубя. Страх ме е, защото съм несъвършена, не обмислям нещата достатъчно и вероятно на моменти го притискам.
Преди малко се скарахме, той ми се развика, аз се разплаках, той още повече се ядоса. Не искам да съм ничия тежест. Искам да съм слънце, което грее...

Сигурно съм прекалено глупава, непостоянна, общо взето имам вина, знам къде греша и въпреки всичко не си взимам поука.
Обичам го.
Искам да му го докажа. 6 дена, баси, ще изперкам...