Автор: sonik_blast | Дата: 28.04.2007 23:27
Кражбите на Николчо - "награда" за възпитание - съчинение разсъждение
В повестта "Мамино детенце" възрожденският писател Любен Каравелов разкрива живота на българсата чорбаджийска класа в края на XIX век. Писателят показва как от двигател на обществото това съсловие се превръща в спирачла за духовното му развитие, но след това носии наказанията и последствията от паразитния си жовот.
Криворазбраната родителска любов и лошият пример за начин на живот са причина за кражбите на Николчо. Любен Каравелов заслужено наказва Нено и Неновица и те търпят последствията от своето въапитание към сина си.
Първата кражба на Николчо не случайно се разкрива точно в момента, когато Нено се опитва да превъзпита своя наследник. Тук бащата за пръв път проявява разум и справедливо обвинява сина си: "Аз мисля, че тая работа е извършил наш Никола". Но Нено не е свикнал да решава сам проблемите си и бързо отстъпва пред жена си, макар и да не е на нейното мнение. Неновица, водена от криворазбраната си майчина любов, веднага защитава сина си и бърза да обвини някой друг: "Откраднал ги е не той, а твоят измекерин с моите измекерки". Тя мисли, че децата на чорбаджиите не биха могли да откраднат, а слугите трябва да са изкупителна жертва. Чорбаджийката дори лъже, само за да защити Николчо, защото е убедена, че сина и не може да е откраднал и не може да носи вина: "Аз му давах", "Николчо никога не е влазял в зимника".
Отначало чорбаджийският син е изплашен, притеснен, изглежда "ни жив, ни мъртъв" и мисли, че този път ще бъде наказан, като вижда разярената си майка. Но след като тя го защитава и го подкрепя, Николчо се охрабрява, страха му изчезва и майчината лъжа ражда неговата: "Аз никога не съм влазял в зимника и не съм можел да зная, че майка ми си крие парите в дувара". Семейният съвет решава да се мъчат слугите, Нено и Неновица мислят, че парите ще се върнат, макар добре да знаят, че Николчо е виновен. Накрая родителите решават да прехвърлят отговорността на Пенка, като отново разрушават и се месят в чуждата съдба.