Чувствам се много эле

[mmaRiQ]

Эдрасти на всички.
Пиша ви,эащото се чувствам много эле и имам нужда от нечия подкрепа и съвет.Энам,че е доста досадно да се эанимаваш с чужди проблеми,но все пак ще ви бъда много благодарна,ако обърнете внимание.
Чувствам се много эле напоследък.Отчаяна съм.Не ми върви в любовта.Преди си мислех ,че меланхоличното ми състояние се дължи на нещо друго,но се окаэа ,че просто имам нужда от любов.
Когото и да си харесам,все не ми върви или пък се окаэва неподходящ ,не е това,което съм омаквала.До момента съм се влюбвала истински само веднъж-в едно момче,което эа мен бе и си остана наистина прекрасно,макар ,че ве нарани.Но и с него е невъэможно да бъдем эаедно.Дори ме е страх да му кажа ,че още го обичам и не съм спирала..просто иэпиствам страх.
Травмирана съм.Последната година съм в това състояние.Напълно отчаяна съм.Имам една тежест в гърдите,отвътре,която иэпитвам постоянно.Имам иэвестни проблеми и с едня приятелка в момента,но това е друга тема.Просто съм се депресирала и съм се эатворила в себе си.Всяк секунда аналиэирам живота си,мисля си някакви неща,отчайвам се все повече и повече.Чувствам се сама.Така сякаш просто няма на кого да раэчитам,да споделя...може би и эатова ,поради таэи липса на доверие,пиша тук.
Други ден сутринта эаминавам эа щастите.Трябва да съм щастлива ,а аэ съм нещастна.Не ми се ходи дори...просто нямам никакво настроение.
Е ,това е.Исках да споделя и го направих.Тук влиэат много хора и бих се раэдвала на всякакви коментари.
Благодаря ви много предварително.

[mickelangelo]

Ами просто можеш да започнеш отново всичко на чисто .. вярно че ще ти е трудно .. но опитай ...

[ivakavlad]

момиче не се безпокои и аз съм така но почнах да осъзнавам нещо животът продължава каквото и да става тойе една пумиина яма от която няма измъкване но все пак рано или късно колкото и тежко да му е на човек ще срещне щастието може да не е скоро но някога ще го срещне тази надежда крепи човекът жив ако човек изгуби и тази малка искрица надежда за щастие ще се превърне в беполезна рутина която всеки ще подминава защото вече няма да става нищо от него такаче опитай се да гледаш напред(знам че е трудно дори и самият аз всеоще не съм успял)

незнам дали от всичко това ти е станало по леко но се надявам

[bebe_s_bazuka]

Това,което мога да ти кажа мила,че трябва да гледаш по-оптимистично на живота.Няма смисъл така да се депресираш,рано или късно любовта ще дойде и при теб те хората не напразно са казали,че за всеки влак си има пътници.Днес,утре,други ден може да не ти проварви в любовта,но по в други ден да ти се усмихне щастието и на теб така горе главата и продължаващ напред.Казваш,че няма с кого да споделиш аз с удоволствие бих те изслушала и вих ти дала някакъв съвет ако не ти пречи това,че съм една непозната.Все пак ако искаш можеш да ми пишеш.Нали знаеш споделената мъка е половин мъка.Е това е от мен и успех \/

[Lambo]

Да знаеш само колко ми е познато това При мене работите вървят така - Ходя с някоя, но тя ме зарязва поради необясними причини, сдухвам се, затварям се в себе си, евентуално след известно време го преодолявам и се връщам към себе си-купони, забавления, простотии с приятелите ми ( и ест в този момент съм доста по харесван, защото едно е да си себе си и да си живееш живота, друго е да си сдухан и затворен за света...) и така намирам си ново момиче и историята се повтаря... Когато съм сам имам чувството че това е единственото нещо което ми трябва, което ще ме допълни. И същото това нещо е което ми пречи да се държа на 100% от себе си, да грабя от живота с пълни шепи... Разбирам те как се чувстваш и единствения съвет, който мога да ти дам, е че на света има ужасно много хора, сигурен съм че има много по-добри, по-красиви, и въобще по- от твоя стар авер в който още си влюбена... Така че не стой така ами започни да си живееш живота. Като станеш на години (може и малко просташко да прозвучи) ще съжеляваш че вместо да ходиш по купони и на тях да се шибаш и купонясваш с най-яките пичове, ти си страдала по любовни проблеми... Света може да е толкова хубав, но ние трябва да го видим и да си го направим такъв Така че се стегни малко и започни да живееш живота си

[MiMcHeToOo]

Ами просто можеш да започнеш отново всичко на чисто .. вярно че ще ти е трудно .. но опитай ...

Така е. Депресирала си се заради миналото ти, в тежест ти е..

[ice_f90]

Ами просто можеш да започнеш отново всичко на чисто .. вярно че ще ти е трудно .. но опита
НиКОи НЕ ЗаСлуЖаВа дА лееШ СълЗи за НЕго, а тОзИ коИто ЗаСлуЖаВа нЕ Би тЕ рАзПлаКал

[H8_mE]

Эдрасти на всички.
Пиша ви,эащото се чувствам много эле и имам нужда от нечия подкрепа и съвет.Энам,че е доста досадно да се эанимаваш с чужди проблеми,но все пак ще ви бъда много благодарна,ако обърнете внимание.
Чувствам се много эле напоследък.Отчаяна съм.Не ми върви в любовта.Преди си мислех ,че меланхоличното ми състояние се дължи на нещо друго,но се окаэа ,че просто имам нужда от любов.
Когото и да си харесам,все не ми върви или пък се окаэва неподходящ ,не е това,което съм омаквала.До момента съм се влюбвала истински само веднъж-в едно момче,което эа мен бе и си остана наистина прекрасно,макар ,че ве нарани.Но и с него е невъэможно да бъдем эаедно.Дори ме е страх да му кажа ,че още го обичам и не съм спирала..просто иэпиствам страх.
Травмирана съм.Последната година съм в това състояние.Напълно отчаяна съм.Имам една тежест в гърдите,отвътре,която иэпитвам постоянно.Имам иэвестни проблеми и с едня приятелка в момента,но това е друга тема.Просто съм се депресирала и съм се эатворила в себе си.Всяк секунда аналиэирам живота си,мисля си някакви неща,отчайвам се все повече и повече.Чувствам се сама.Така сякаш просто няма на кого да раэчитам,да споделя...може би и эатова ,поради таэи липса на доверие,пиша тук.
Други ден сутринта эаминавам эа щастите.Трябва да съм щастлива ,а аэ съм нещастна.Не ми се ходи дори...просто нямам никакво настроение.
Е ,това е.Исках да споделя и го направих.Тук влиэат много хора и бих се раэдвала на всякакви коментари.
Благодаря ви много предварително.

И аз много пъти съм се чувствала така,но колкото и дълго да е траело то все някога е минавало,разбира се до селдващия път!Ами и аз си мислех,че обичам едно момче ,заблуждавах се много,мислех си че винаги ще го обичам,че не мога без него просто се самодепресирах и накрая осъзнах,че това,което съм изпитвала въобще не е било обич!Разбрах го,защото сега Обичам и знам какво е и когато го сравня с тогава просто няма нищо общо!Така,че спокойно ,рано или късно и ти ще разбереш това!чАкат те още много момчета или поне така се предполага... но не се предавай!Ясно ми е напълно как се чувстваш,понякога това чувство може да е породено просто от самото време (климат)!А с приятелки също съм преживявала огромни разочарования и много съм страдала,но накрая разбрах ,че просто не си е струвало...!Така че мисли малко по-позитивно и се усмихни!Не си сама определено,просто така си мислиш и така се настройваш! "Живота е такъв какъвто си го направиш!"Приятно прекарване в Штатите!

[kael]

аз като се чувствам зле 2 неща ми помагат наи много - приятелите и малко ( или много ) хубава музика ( аз попринцип под добра музика имам предвид стари рап парчета брейк и най вече метъл така че не много хора биха го намерили за добре но това вече си е лично )
PS най ми помага Nightwish

[prettyIdeath]

Не почвай от начало , бори се за любовта си! Така тя е по-сладка и по - интересна . Кажи на хората които са те наранили, не се затваряй в себе си заради грешките на другите . Нека те не развалят живота ти! Живей на пук на тези които ти правят живота ад!
А какво точно е станало с приятелката ти - в смисъл... Знам от опит че когато останеш без най- верния човек (а именно приятелката си(поне за едно момиче)) е също толкова гадно колкото примерно да се скараш с родители , да се разделиш с любовта .. и т.н. Гадно е..