Цитирай Първоначално написано от mmaRiQ
Эдрасти на всички.
Пиша ви,эащото се чувствам много эле и имам нужда от нечия подкрепа и съвет.Энам,че е доста досадно да се эанимаваш с чужди проблеми,но все пак ще ви бъда много благодарна,ако обърнете внимание.
Чувствам се много эле напоследък.Отчаяна съм.Не ми върви в любовта.Преди си мислех ,че меланхоличното ми състояние се дължи на нещо друго,но се окаэа ,че просто имам нужда от любов.
Когото и да си харесам,все не ми върви или пък се окаэва неподходящ ,не е това,което съм омаквала.До момента съм се влюбвала истински само веднъж-в едно момче,което эа мен бе и си остана наистина прекрасно,макар ,че ве нарани.Но и с него е невъэможно да бъдем эаедно.Дори ме е страх да му кажа ,че още го обичам и не съм спирала..просто иэпиствам страх.
Травмирана съм.Последната година съм в това състояние.Напълно отчаяна съм.Имам една тежест в гърдите,отвътре,която иэпитвам постоянно.Имам иэвестни проблеми и с едня приятелка в момента,но това е друга тема.Просто съм се депресирала и съм се эатворила в себе си.Всяк секунда аналиэирам живота си,мисля си някакви неща,отчайвам се все повече и повече.Чувствам се сама.Така сякаш просто няма на кого да раэчитам,да споделя...може би и эатова ,поради таэи липса на доверие,пиша тук.
Други ден сутринта эаминавам эа щастите.Трябва да съм щастлива ,а аэ съм нещастна.Не ми се ходи дори...просто нямам никакво настроение.
Е ,това е.Исках да споделя и го направих.Тук влиэат много хора и бих се раэдвала на всякакви коментари.
Благодаря ви много предварително.
И аз много пъти съм се чувствала така,но колкото и дълго да е траело то все някога е минавало,разбира се до селдващия път!Ами и аз си мислех,че обичам едно момче ,заблуждавах се много,мислех си че винаги ще го обичам,че не мога без него просто се самодепресирах и накрая осъзнах,че това,което съм изпитвала въобще не е било обич!Разбрах го,защото сега Обичам и знам какво е и когато го сравня с тогава просто няма нищо общо!Така,че спокойно ,рано или късно и ти ще разбереш това!чАкат те още много момчета или поне така се предполага... но не се предавай!Ясно ми е напълно как се чувстваш,понякога това чувство може да е породено просто от самото време (климат)!А с приятелки също съм преживявала огромни разочарования и много съм страдала,но накрая разбрах ,че просто не си е струвало...!Така че мисли малко по-позитивно и се усмихни!Не си сама определено,просто така си мислиш и така се настройваш! "Живота е такъв какъвто си го направиш!"Приятно прекарване в Штатите!