Какво е любовта?

ОК, този въпрос всеки втори го задава. Хиляди отговарят сигурни в това, което казват. Но.. наистина, ама наистина, наистина, какво е любовта?

Един приятел каза така " любов е когато А и Б се срещнат и са готови на всякакви компромиси, за да се превърнат в едно цяло".

Вие готови ли сте да пожертвате всичко, амбиции, приятели, семейство, да се отдадете напълно на този човек?
Има доста хора с дълги връзки в този форум. Всички обичаме, всички имаме едни и същи мечти - да виждаме този до нас щастлив и отчасти всички искаме да остареем до тези хора.

Но.. какво е любовта?
Любов ли е, когато казвам по н-ти пъти на ден "Обичам те"?
Любов ли е, когато подарявам подаръци, плащам сметки, глезя любимия?

В началото е супер. Вниманието радва. Но когато стане прекалено много или всекидневно, омръзва. Или просто не е същото. Приемаме го за даденост. От там идват и скандалите. "Защо не ме прегръщаш, защо не ми се обаждаш вече, защо не отидохме еди къде си?" Защо си с мен, а всичко е така сиво? А то не е сиво. Същото си е. Само където го виждаме през други очи. Очи, които са свикнали с внимание. А вниманието не може да се получава 24/7. Това е ясно, нали ?

Не казвам да няма внимание, това е жест.
Но не трябва да се прекалява с него.

Искам и друго да ви питам. По колко пъти на ден казвате "Обичам те"?
На мен ми се събират много, СМСи, обаждания. Но започвам да си мисля, че това е грешно. От какъв зор да го заливам с "обичам те", когато е по-сладко, когато си дойде, да му го покажа.
Вероятно ме е страх, че ако разредя казванията на "обичам те", ще започне да се съмнява в мен. А аз самата ще започна да се съмнявам в него.

Любовта става даденост. Особено при по-дългите връзки.
Знам как е при мен. Знам, че при всяко обаждане по телефона стомаха ми се свива от вълнение, знам, че заспивам всяка вечер мислейки си за хубавите моменти, които сме имали, разглеждам от време на време джунджурийките, които ми е подарявал и ми става мило, защото всяко едно нещо има своята история. НО.. дали и за него е същото? Вероятно не е. Защото хората сме различни и възприемаме нещата по различен начин.

Темата е с цел да ни накара да се замислим за това как обичаме, в началото и след време и дали прекалено многото внимание, не е проява на слабост и един вид тирания, нищо че го използваме да изразим обичта си.

Малко, но качествено?
Скоро бях казала, че няма значение по колко пъти се казва "обичам те", важното е как. Да, но ме е страх, че това "как" е възможно да стане "никак".

Мерси на всички, които изчетоха това.