Представям ви моята сладкодумна история... хъ хъ

От 2 седмици се сближих с една съученичка, с която се прибираме заедно в рейса. Нищо кой знае какво не правим с клас, или по точно да се изразя пощи не си говорим а си се усмихваме като си срещнем погледите чат пат когато се направя, че ми е студено след като съученика е отворил прозореца я питам да ли мога да се преместя до нея и до там
А като се прибираме си говориме на спирката докато чакаме рейса и сядаме един до друг но през повечето време блеем през прозореца докато трае задрастването, тук тама измисля някоя тема, че повечко време да си поговорим и идва време да слизам на спирката ми... И така до другия ден(няма комп за да подържаме някаква връзка през др време)

Давайте съвети, че на мен ми се изприщи мозъка от мислене