еми за това хората са казали, че има разлика между любов и обич. в началото я има тази тръпка, това усещане че си в друг свят и тн и тн - това е любовта. тя бавно, малко по малко прелиива в обич. тва не е толкова вълнуваща част от връзката на двама души, по-скоро тук вече чувствата са по-лежерни, по-спокойни, по-хармоничи. това е така защото човекът до теб вече не е нещо ново, което ти носи нови и различни емоций, а си е даденост(колкото и неподходящо да звучи тази дума за отношения между хората). Даденост, защото вече си сликнас с човека, познаваш го, знаеш какво ще направи, кога ще ти се обади, какво ще ти каже. В тази фаза на връзката чувствата не се по-слаби, просто са по различни. Както сички неща от живота, така и чувствата се променят непрекъснато и да питаш защо става така е все едно да питаш защо хората стареят... можеш да се ровиш колкото си искаш и да намериш хиляди отговори, но пак си остава загуба на време Света е такъв, защото сички неща в него се променят