Не казвам всеки ден обичам те. та аз дори не го виждам или чувам всеки ден. И може би точно това поддържа любовта ни- не се обсебваме излишно. И да, жертвала съм и съм го поставяла пред семейството и приятелите си. но все пак бих правила жертви до 1 време. напоследък приемам жертви и не се жертвам аз. Изобщо любовта е трудно да я опиша. Искам да съм с него постоянно, но немога. Правим си планове по празниците да сме повече време заедно, но едва ли ще се стече както го мисля, най-малкото че трябва да сядам да уча, а той няма работа край мен тогава. Изобщо смятам, че много по-важно от времето заедно е времето, когато не сме заедно. Защото, когато си с него нещата си вървят-говорите си, целувате се, разхождате се, излизате, правите секс и т.н. Но миговете без него показват чувствата ми.........боли ме всеки миг без него, броя минутите до следващата среща, тръпна, когато се видим.Въпреки, че ми липсва внимание, време,начини за усамотение. Малко объркано го написах, но и аз съм объркана. защото според мен сме на определен етап, на който трябва да решим бъдещето си, а според него тов не е така. липсва ми, искам го до мн всек миг, но трябва да ценя и раздялата. но така е трудно да намираш смисъл в това, че не си с човека, за който сърцето ти така копнее.