И аз много пъти съм мислила по този въпрос. Знам че той ме обича по свой си начин, но понякога се чудя дали любовта му и моята любов си пасват...аз съм по-отдадена като цяло на връзката ни, а той някак си по отгоре минава...вярно такъв си е и не мога да го променя, а и не искам, защото го обичам такъв какъвто си е, но понякога просто се чудя докъде ще стигне връзката ни...а относно това, което каза bungle ..права си вниманието, не може да се получава 24/7, но отначалото сме отдавали всичкото си внимание на човека до себе си, за да му е хубаво, усещали сме тръпката в стомаха, а сега нещата са някак си...по спокойни и различни, всичко става еднообразно и се чувствате сякаш сте били заедно много дълго време и сякаш нещата твърде много са се променили..да така е, но ЛЮБОВТА пак я има, ако е истинска..просто вече е преминала в друга по-голяма фаза - ОБИЧТА...когато чувстваш, че точно той е човека за теб, виждаш и добрите и лошите му страни и за теб пак е най-хубавия, най-страхотния и т.н...