Взимам ги в свои ръце до колкото мога... И тъпите обстоятелства са пречка да сме заедно защото не сме от 1 град. Супер близко сме, но не сме от един град. Пък за това, че има други хора... има, но когато тя е в моето съзнание никой друг няма значение, никой не може да ми привлече вниманието. Ех толкова ми се иска да имам надежда, че някой ден ще станат нещата... Надеждата ми е в това което тя ми казва, че няма търпение да завършим 12-ти клас и да отидем да следваме в 1 и същ град и по цял ден да сме заедно и да правим всичко заедно. Само в това ми е надеждата
А за тези които казаха, че това не е човекът на моя живот... понякога човек е толкова сигурен в нещо, че понякога се чуди дали не сънува. Просто чуството е... не мога да го опиша. Сигурно никой от вас не се е събуждал сутрин от кошмар с сълзи по лицето, и съня е бил свръзан с този човек. Ето в такива ситуации аз си давам сметка,че не трябва никога да изгубя този човек. Незнам как е при вас