Цитирай Първоначално написано от veni7y
Ако някой може да ми помогне и на мен ...

[1]тема
Възелът на човешките съдби в Дервишово семе
[1]тема
Раздвоената душа на Рамадан


РАЗДВОЕНАТА ДУША НА РАМАДАН


Със сборника си "Диви Разкази", заел трайно място в българската класическа литература, Николай Хайтов се откроява в литературата ни като оригинален писател, заселил с безсмъртни художествени образи, интересния географски район- Родопи. В своя среда и извън нея, героите му пазят родопската си автентичност, но изграждайки ги, авторът ги приобщава като мислене, нравственост и душевност и към националното, и към човешкото. В разказа си "Дервишово семе"(станал безспорен хит в литературата ни) Хайтов разгръща най-често обсъжданата тема-темата на любовта. Но тук, той я поставя в контекста на родовите традиции и родовия морал, тук той поставя на изпитание и нейните и родовите ценности. Една от причините за уникалността на разказа е неповторимия герой - Рамадан и неразплетения житейски възел в душата му, както и неподправения и неподчинен на граматичните норми родопски диалект. Главният герой (който всъщност е разказвач) се саморазкрива чрез интимна изповед без назован събеседник. Това прави Хайтовия разказ заангажиращ за всеки читател. Погледът на главния герой е насочен предимно към душата му и към действията в нея (зараждането на любовта и омразата, конфликтът между тях…). Постепенно героят се изявява като човек с ярък характер и с голяма вътрешна сила. Авторът, обаче, не го е избрал безгрешен, без зли помисли, като светец или "ангел безгрешен". Той го е описал такъв, какъвто е, за да постигне по-голямо емоционално въздействие върху читателя. Началото на разказа започва с: "тоя възел, да ти кажа, много отдалеч се заплита". Възелът се заплита съвсем класически- майката и бащата на героя са мъртви и дядото вижда последна надежда за продължаването на рода във внука си. Възелът на Рамадановия живот се заплита още с раждането му. Без майка и баща, неговата участ е да живее със старите си баба и дядо. Липсващите звена на Дервишовите поражда един от първия проблем в Хайтовия разказ-ранната сватба. Традициите повеляват, децата да се превърнат във възрастни още през първата брачна нощ, но как едно дете може да се справи със задълженията на един мъж?! Макар все още да не осъзнават това, Рамадан и Силвина се възпротивяват на строгите съпружески задължения. Но все пак, още тогава, между тях се заражда любов, въпреки че тя е по-скоро подобна на любов между братче и сестриче. Но тя механично "навива" сърцата им и като изведнъж ги дръпнат между тях остава зейнала рана. След отвличането на Силвина, момчето усеща непоносима празнота в душата си: "като се върнахме вечерта вкъщи, заварихме празна, тъмна къща, без невеста". След този момент, Рамадановия живот се дели на две: на щастлив-краткия но прекрасен живот със Силвина и на нещастен-обхващащ повече от четиридесет години, през който тя е женена за Руфат, но и в единия и в другия случай, спътник остава любовта. Болезнената, като болест, обич го принуждава да наблюдава сцени от семейния живот на любимата си и на най-големия си враг. Но това го подхранва, защото това му дава възможност да вижда Силвина, колкото и далеч да етя. Единственото му удоволствие, от парещата го любовна мъка, е мъките на любимата му, повяхналото й щастие, което говори, че любовта й към главния горой продължава да гори. Въпреки това, минутите прекарани зад комина, вперил поглед в прозорчето на Руфатови, са изтощителни и мъчителни, поради безсилието му да си я върне Героят на Николай Хайтов е намерил за себе си и друга форма за поддържане на вътрешно равновесие- желанието му за мъст към виновника за неговото нещастие Руфат ("триста пъти съм го трепал и съживявал") Първата причина за отлагането на изпълнението на присъдата, която сам Рамадан е произнесъл над съседа си, е чувството за бащина отговорност. Друга причина е затворът. Той не се страхува толкова от от това място, колкото го притеснява това, че "в затворя няма дупчица да има към Силвина", а това той не би понесъл. Животът му се променя коренно, когато Руфат се разболява и остава напълно безпомощен в ръцете на жена си. Тогава Рамадан вместо да си отмъсти, той започва да се грижи за най-големия си враг като за свое дете, а това се дължи само и единствено на голямата му любов към Силвина. Авторът оставя "възела" неразплетен, защото тук не е най-важно дали двамата главни герои ще заживеят щастливо като мъж и жена. Важно е, че и двамата намират морални сили да опазят неопетнено своето щастие, каквото е било някога, когато се е "навивала" нежната им чиста и красива любов. Това е осъществена развръзка на душевно равнище в сферата на хуманизма.




Възелът на човешки съдби

1. УВОД:
Темата за любовта и омразата е засегната както в българската, така и в чуждата литература. Тези две основни човешки чувства често се преплитат и образуват сложни взаимоотношения между героите, заплита се сложен и неразплетим възел от чувства и човешки съдби. Типичен пример за такива сложни взаимоотношения са тези между Рамадан и Силвина в разказа “Дервишово семе” от Николай Хайтов.
І.Увод. (2)
Разказът “Дервишово семе” на Николай Хайтов повествува за любовта и омразата – две важни човешки чувства.При Рамадан те са ясно разграничени – той обича Силвина,тя е любовта на неговия живот, и мрази Руфат, този, който му отнема щастието.Любовта и омразата се превръщат в неразплетим възел.Две човешки съдби зависят от разплитането му.

2. ТЕЗА:
МИКРОТЕЗА 1: Любовта между Рамаданчо и Силвина е една наложена от родовите традиции и внезапна любов, но и една от универсалните човешки ценности, която ще запази завинаги връзката между тях.
МИКРОТЕЗА 2: Омразата (другата човешка страст, напълно противоположна на любовта) се поражда у Рамадан към Руфат, Силвинините братя и родовите традиции, но въпреки силната ненавист, която той изпитва към Руфат, не го изоставя когато е болен и дори му слугува, което подсказва, че той е съхранил любовта в себе си и е тръгнал по пътя на нравственото си извисяване.
МИКРОТЕЗА 3: “Възел” е най-точната дума, която описва преплитането на човешките съдби и противоречията между героите, тя е като рамка на сложните взаимоотношения между героите в разказа.
МИКРОТЕЗА 4: Съдбите на Рамадан и Силвина са трудни, изправят ги пред много препятствия и поставят пред тях множество неразрешими въпроси, въпреки всичко те се борят с трудностите и ги преодоляват.

3. ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ЧАСТ:
МИКРОТЕЗА 1: Любовта между Рамаданчо и Силвина е една наложена от родовите традиции и внезапна любов, която същевременно е и една от унивесалните човешки ценности, която ще запази завинаги връзката между тях.

Разсъждения : Доказателства:
1. Решението за сватбата, сватбата и първата брачна нощ. “За такива работи не питаха, дето се жениха, ами старите си го правеха сами”, ”Вапцани ли искаш или сури”, Искаш ли играем на пумпал”.
2. Животът на съпрузите Силвина и Рамадан “Имаше едни коси...”, “Имах си една закачка...”.
3. Животът на Рамадан и Силвина след отвличането на Силвина. “Тука в сърцето, сто пиявици като че се бяха впили, та го усещах отмаляло”, “Първата губерка ми забиха...”, “качвах се на покрива на нашата къща и като се пулех зад комина, гледах в пенджерето на Руфатови”, “Дупка си пробих в плевнятаи започнах да я гледам”.

ИЗВОД 1: Любовта между Рамадан и Силвина е същевременно една продиктувана от рода любов и една неизживяна докрай любов.
ПРЕХОДНО ИЗРЕЧЕНИЕ 1: Омразата е друга човешка страст, напълно противоположна на любовта.
МИКРОТЕЗА 2: Тя се поражда у Рамадан към Руфат, Силвинините братя и към родовите традиции.