Цитирай Първоначално написано от omfgi
някой да може да ми даде интерпретативно съчинение на тема "кръстопътчето на Рамадан"... за утре
Заповядай
КРЪСТОПЪТЧЕТО НА РАМАДАН

Със своя сборник “Диви разкази” Николай Хайтов създава една нравствена вселена, носеща в себе си безкрайните светове на любовта и страданието, на доброто и злото. В разказа “Дервишово семе”писателят поставя проблеми, свързани с ценностите на родовия свят и духовния мир на обикновения човек.Подвластни на родовата традиция и на нейните неумолими закони,героите изживяват драматично сблъсъка между родовите повели и естествения стремеж към любов и щастие.
В творбата е разгърната сложната човешка драма на Рамадан и Силвина, породена от чувството за отговорност пред рода и желанието да изживеят живота си заедно. Те съхраняват любовта и доброто в света на суровите родови традиции, чието следване обрича личността на страдание, поради отнетата свобода и право на лично щастие.Рамадан е изправен пред кръстопът- да съхрани доброто в душата си или да осъществи жадуваното цял живот щастие като поеме по пътя на омразата и отмъщението.
Още в началото на разказа читателят разбира, че ще стане свидетел на една поредна човешка драма.Като “възел” са се заплели проблемите в живота на Рамадан и никой не може да му покаже пътя, по който трябва да поеме, за да изживее онова щастие, което заслужава.Началото на неговата драма се заражда под семейния покрив, в дома. Осигуряването на наследник се оказва не щастлив миг, а началото на едно безкрайно страдание за един от Дервишовия род. Рамадан безусловно се подчинява на родовите закони. Дори заглавието подсказва, че той е подвластен на най-висшата ценност на родовия свят-продължението но рода.
Макар че е представител на по- младото поколение, Рамадан не се противопоставя на решението на дядо си да го ожени и той да му намери невеста. Конфликтът се поражда по-късно, когато щастието му от буйно бликналата любов към Силвина е разбито и е заменено с едно дълго, продължило четиридесет години нещастие.Животът на Рамадан са разделя на две-краткото щастие от съвместния живот със Силвина и безкрайния, омагьосан кръг, в който се върти след нейното отвличане.Там е и границата между любовта и омразата, между жаждата за отмъщение и родовите повели, там започва мъчителното раздвоение между дълга към рода и дълга към сърцето. В изповедта на героя се долавя силата на любовното чувство – описанието на Силвина, неудържимия копнеж да бъде до нея, възхищението от нея като домакиня:”Имаше едни коси, ей оттук ако ги видиш- руси...Още като се поотместиш- жълто злато като живо заиграваше по тях!”
След загубата на любимата сърцето на героя се оттласква в другата крайност- омразата. Тя е насочена срещу братята на Силвина,”лакоми хора” и към Руфат-“хайлазин и пияница”В създаденото пространство на насилие и безнравственост Рамадан трябва да защити достойнството си на човек и правото си на щастие.Но дългът пред рода поставя преграда пред желанието за кръвно отмъщение:”Тук искам на Асан Дервишов внук да писне, а че тогава ходи да се трепеш, където искаш!”Омразата и жаждата за мъст се преплитат с изгарящата сърцето любов към Силина.Мъчителни са минутите, когато я гледа през отвора на зида в ръцете на Руфат:”Как не се стопи това сърце” Нейната мъка, изписана на повяхналото й лице, подсказва, че и тя носи любовта към него жива в сърцето си и й е непоносимо да живее с нелюбим човек. Това подклажда силно неудържимото му желание за отмъшение, но отново застава на границата между родовия дълг и любовта. Трябва да отгледа децата си и като дядо си да осигури продължаването на Дервишовия род.Жив е гласът на родовата кръв и тя го завързва отново за кръстното дърво на страданието.С времето болката е изпълнла душите на Рамадан и Силвина с мъдрост. Мисълта, че в затвора няма да има отворче, през което да гледа любимата жена, го възпира от кръвната разправа с Руфат. Родово и човешко се борят в изпепеленото от болка сърце.
Любовто на героите се превръща в нравствен героизъм, когато Руфат пада на легло безпомощен и това улеснява отмъщението.Любовта твори добро и щом е истинска, тя не може да донесе зло.Желанието за убийство на смъртния враг се заменя с грижи за него.С нравствен стоицизъм Рамадан се вслушва в молбата на Силвина:”Стига ни, че сме тука.Ако той беще звяр, не ставай и ти!”Разколебани са родовите ценности-злото зове Рамадан да въздаде заслуженото възмездие, любовта го възпира.Отмъщението е заменено с грижи за болния.Но тези грижи не са плод на любов към ближния, а споделяне на болката на любимата.Любовта осмисля живота му, тя му дава сили да устои на всичко.
Изповедта на героя го представя в един омагьосан кръг- прекалено дълго продължава болестта на Руфат, сякаш никога няма да дойде моментът, когато ще бъде възвърната нарушената хармония в живота на Рамадан и Силвина.Връщането към спомените е мъчително. Рамадан е надникнал за кой ли път в душата си , за да направи равносметка и себеоценка, да потърси някаква мъдрост, чрез която да намери сили да носи страданието си:” На това кръстопътче тъпча и не виждам накъде да хвана”.Търсеният отговор е неоткрит, изповедта остава недовършена.Героят стои на кръстопътя с разсечена душа, утешавайки се единствено със смирението и надеждата.
Рамадан няма да избере злото, сигурно няма да намери н жадуваното щастие в любовта.Но чрез неговата изповед Николай Хайтов утвърждава истината, че винаги и навсякъде човешката душа е уязвима и ранима, но и силна, намираща път към доброто