Отговор в тема
Труп безпомощен…
Лежи върху изстиналата земя…
Вик, без глас нежен,
студена усмивка огрята от бледа луна!
Дъх последен, кратък…
Водещ тихо към безкрая...
Сълза изтекла бавно…водена от замръзнал пламък!
Една молитва пред икона – да има път към Рая!
Очи бледо сиви, празни…
Коси, отрязани...слети със земята…
Сълзи, остро студени, влажни…
Търсещи в тъмнина – светлината…
Гроб на момента издълбан…
Плоча с имена и послания…
Къс от нечия съдба изкован,
верига от несбъднати желания!!!
Infant Child...
И когато достигна зората,
преди тя навън да изгрее…
Ще убия с нежност самотата,
и слънцето своята скръб ще излее!
Haresva mi...Daje e mnogo hubavo..
\
/
Светът ми е създаден за мечтател
и винаги след вятъра е тичал.
Но твоят свят е истински приятел.
Различни са, но много се обичат.
прекрасно е
Тази, която бе егоистка...
Тази, която бе жестока към другите,
която нямаше душа,
нямаше срам,
остана без мечти и разруши света.
Но тази, която беше себе си...
без лъжи, без лицемерие.
Просто беше себе си...
Красиво е...
Мн е хубаво. Браво
Не поглеждай назад към миналото и не съжалявай, че си е отишло.И не се тревожи за бъдещето, което ще дойде.Живей в настоящето и го направи толкова хубаво, че да си струва разбитото сърце.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
