Хъ... Спомням си, че и преди беше писала нещо, толкова доближаващо се до моята същност, че чак ме уплаши. Дежа-вю? Просто хората си приличат.
Аз не пораствам. След десетки, стотици шамари дори...
Усмихвай се. Колко и облаци да те следват по пътя, нека слънцето ги приюти с добрината си.